Горещото лято на 1968-а: Пражката пролет, братската помощ и Народна Република България

Със смях и подигравка се посреща „примитивността” на инвазията”. Най-обикновените хора заявяват: „Що за войски са тия, чиито военни разузнавателни служби не знаят нищо относно страната, в която влизат, не е способна за 5-6 часа да ликвидира радиопредавателните станции; идва без локатори, с мототехника от 1945 г., няма командири, които да определят по картите къде се намират центровете от тактико-стратегическо значение, няма предварително подготвени хора, знаещи езика, войската не е добре облечена и се лута по града, за да търси важни обекти; няма предварително изготвени списъци и точни адреси на лицата, които трябва да бъдат арестувани; няма добра организация на снабдяването. Няма дори свой бензин. Свързочната техника е далеч под уровена на много страни – нещо, което е от огромно значение.”