Николай Райнов - портрет на един мистик

В историята на планетата Земя има два вида Посветени в тайните на духовното познание, които провеждат идеите на онази космическа общност от велики Същества, които направляват еволюцията на цялата Вселена: 1) Посветени с такава обществена мисия, чиито мащаби ги правят популярни в обхвата на страната, континента или целия свят; техните имена са записани със златни букви в летописите на човешкия род и делото им бива изучавано, осмисляно и оценявано според степента на своята непреходност; 2) Посветени, чийто жребий е да останат почти или напълно невидими за общественото внимание и като правило да не бъдат признати приживе; наследството им получава справедлива присъда едва след векове или дори хилядолетия. Именно към втората група просветлени пратеници на Божественото си позволяваме да причислим българина Николай Райнов (1889-1954). Импулсът да се опитаме да възкресим паметта за живота и духовнокултурния му принос в националната ни и планетарна съкровищница свидетелства за актуалността на творческите му постижения, за които -надяваме се - най-сетне е настъпил моментът да заемат полагаемото им се по стойност място сред върховите изяви на народностния ни гений.
Никак не е лесно да нарисуваш портрет на личност като Н. Райнов, пък макар и само словесен. Достигналите до нас негови фотографии от семейния му архив, портретите, шаржовете и скиците на именити негови съвременници, като Райко Алексиев, Никола Мирчев, Александър Жендов, Илия Петров, Добринов, Живко Чолаков, бюстът на Марко Марков и др. подобни изграждат образа на човек със строг, суров и аскетичен характер, на който обаче не липсва вътрешна топлина. Скритият дълбоко в него пламък, който еднакво сполучливо умее да грее и да стопля, е достъпен за откриване единствено от малцината, които го познават най-добре.