Реформите на Ататюрк, мюсюлманите в България и българо-турските отношения 1923–1938

Людмил Спасов

Какво е отражението на реформите на Ататюрк върху турското малцинство в България и как под въздействието на кемализма то се превръща в значим фактор в българо-турските отношения?

 

 В ерата на Ататюрк и на цар Борис III се обособява геополитическия триъгълник Москва – Анкара – София. Съответно в в отношенията между България и Турция се появяват нови ключови моменти. Прибавете промените в българския вътрешнополитически живот, егоистичната политика на Великите сили и развиващите се в Европа и на Балканите събития, и получавате един бурен кипеж под привидно спокойната повърхност…

 

 Разкриването на истините, забиколени с много лъжи, за кемалистката пропаганда, българските правителства и мюсюлманите в България е важно не само от научна гледна точка. То позволява да се извлекат поуки, които са актуални и днес.

 

С изваждането на бял свят на тънещите с десетилетия в архивите доклади на полицейски и училищни инспектори, на окръжни управители и началници на погранични участъци се добива автентична представа за трудния живот на мюсюлманите, разбират се мотивите за взетите от българските власти решения и ефекта от тях.

 

 „Освен цар Борис и Георги Кьосеиванов България реално погледнато – други политици нямаше. Тези двамата бяха при това ужасно сами: не разполагаха с хора, с които да могат да работят, та камо ли пък с личности, които да са годни да ги заместят“ – пише един от техните съвременници. В предлаганата книга е направен опит да се надникне отвъд общоизвестното за Кьосеиванов и разгадаят част от тайните на неговото „държавническо изкуство“.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

Реформите на Ататюрк

 

Кемалистката пропаганда и предпазливата българска политика

 

Иредентисткото движение сред мюсюлманите

 

Кемалисткият неоосманизъм

 

СССР и българо-турските отношения 1934–1935 г.

 

Правителството на Кьосеиванов, мюсюлманите в България и възстановяване на турския суверенитет над Цариград и Проливите

 

Ликвидиране на кемалистките гнезда в България.

 

Създаване на Дружба „Родина“

 

Изселническият въпрос и гарантирането на турската сигурност – юли 1938 г.