Секс престъпления: От Ренесанса до Просвещението

От дълбока древност обществата, религиите и различни личности се опитват да контролират сексуалните отношения между хората. Ренесансът бележи скъсването с тази традиция, въпреки че новоосъзнатата любов към човешкото тяло и форми бързо попада под ударите на религиозния и обществен консерватизъм на Реформацията. Догмите на реформаторите, които налагат пълен контрол върху тялото и ума, се оказват твърде строги за уморената от възстания и войни Европа. Либералната епоха на Просвещението поставя под въпрос не само авторитарните режими и религиозния фанатизъм, но и утвърденият обществен морал по отношение на сексуалните отношения. Кулминационната точка на този процес е декриминализацията на сексуалните връзки между мъжете в революционна Франция през 1798 г. В “СЕКС ПРЕСТЪПЛЕНИЯ” културологът Уилям Нафи разглежда целия диапазон на сексуалните отношения и техните наказания: от криминални процеси до екзекуции. Той анализира различните видове сексуални връзки — тези, които са криминални, но “естествени” (прелюбодеяние, двуженство, непозволени полови сношения, изнасилване и проституция) както и тези, които са криминални и “неестествени” (маструбация, кръвосмешение, детско насилие и содомия) и накрая онези, които са “нечовешки и неестествени” (секс с животни и секс с Дявола). Уилям Нафи подчертава напредничивите възгледи и начин на мислене по отношение на секса в миналото, като изтъква онези обществени нагласи, които в най-голяма степен се различават от нашето съвремие.