Свищовци. Бойният път на 33-и пехотен свищовски полк

Българският народ винаги се е отнасял с уважение и признателност към подвизите, героизма и саможертвата на своите защитници в многовековната ни история. За това говорят хилядите паметници осеяли нашата земя в памет на загиналите пред олтара на Отечеството. Въпреки превратностите на съдбата повелата на българското оръжие утвърждава завинаги България като държава на Балканския полуостров.

 

Участието на Българската армия във войните през миналия век е поредица от най-епохални събития в българската военна историография. Почти няма българско семейство, което да не пази спомена за своя прадядо, дядо, баща, син или близък роднина, участвал в тези войни. Техните спомени и предадени разкази са свързани с историята на войсковите части, в които са служили и водили бойни действия техните предци.

 

Всеки пехотен полк има своята изживяна история. Тя има своите корени, традиции и приемственост при поколенията, които не бива да забравяме. Без история една войскова част е обречена на забвение и споменът за нея трудно би се съхранил. Историята на един полк е част от историята на града и околните села, където е неговият мирновременен гарнизон.

 

Свищовската общественост може да се гордее с подвизите на един от най-героичните полкове в Българската армия - 33-и пехотен Свищовски полк, получил в боевете през 1912-1913 г. наименованието „железният" или „коравият" полк.