Меню
Вашата количка

Тя уши байрака. За българското национално знаме

Тя уши байрака. За българското национално знаме
Тя уши байрака. За българското национално знаме
Изчерпан
Тя уши байрака. За българското национално знаме
Тя уши байрака. За българското национално знаме
Тя уши байрака. За българското национално знаме

"Утре, 6-и май, в 11 часа сутринта, в случай на хубаво време, ще бъде извършено приемането на знамето на българското опълчение в III дружина и отслужен молебен... Командирът на III дружина да избере най-достойния от унтер офицерите за изпълнение на високата длъжност знаменосец!"
Кратка, точна и суха заповед, според военния устав и стил, а събитието, което предвижда, "ако времето е хубаво", вълнува и досега. Да, времето било хубаво. Художникът Николай Оренбургски е показал слънчев майски ден; редиците на изпънатите в строя млади опълченци; развятото от пролетния вятър Самарско знаме; българските селяни, вдигнали ръка да сторят кръстен знак; групата развълнувани граждани, дошли да видят с очите си този свещен миг...
През април 1877 год. голяма делегация начело с кмета на руския град Самара Ефтим Кожевников и видния славянофил Петър Алабин тръгва за гр. Плоещ, където е българското опълчение. На 23 април делегацията пристига в Москва, където знамето е положено над мощите на св. Алексей, покровител на гр. Самара. Самият император Александър II се покланя на светеца и целува знамето. На 4 май делегацията пристига в Плоещ. Тук тя получава благодарствен адрес от името на българите, живеещи в Румъния и Русия.
На 6 май 1877 год. в 14 ч след обяд започва тържествената церемония. Най-напред знамето се приковава, за да бъде осветено, връчено и развято. Първия пирон заковава главнокомандващият, великият княз Николай Николаевич, след него синът му Николай Николаевич - младши, след тях други високопоставени личности, а после и българи - свещеник Петър Драганов, старият войвода дядо Цеко, изричащ благословии за победа и освобождение на България. След освещаването на знамето главнокомандващият го развява и връчва на командира на опълчението - генерал Николай Григориевич Столетов, а той на младия знаменосец - унтер офицер Антон Марченко.
Това знаме се пази като светиня и досега. Изнася се само на големи празници. Всеки българин знае за него още от началното училище. Много малко българи знаят обаче за едно друго знаме, което е дарено два дни по-късно. На 8 май 1877 год. пред върховния главнокомандващ е представен българинът Иван Параскевов Петков, придружен от четиринадесетгодишната си дъщеря Стиляна. Те даряват за българското опълчение едно знаме от името на българската общност в гр. Браила. Това знаме никога не се развява в боя, но на него съдбата
отрежда непредвидена дълговечност. То става прототип на българското национално и държавно знаме.
Историята на това знаме и на неговите създатели, на четиринадесетгодишната българка, чиито юношески ръце го изработват, също трябва да знае всеки българин още от началното училище.

Книги
Автор Хърман Тарнуоър, Сам Бейкър
Издател ИИА
Език български
Размери 20x14
Година на издаване 2008
Брой на страници 96
Корици меки
Тегло 120 грама
Баркод 1131668000008

Напишете отзив

Бележка: HTML не е преведен!
Лош Добър
  • Наличност: Изчерпан 
  • Продукт: 9789549354249
5.00лв