Убий президента!

Съдържание

Абсурдните покушения
Америка - винаги с рекорди
Странният убиец на Ицхак Рабин
Последният полет на пакистанския президент
Въздушният атентат на Самора Машел
Как бе убит "Сивият фараон"?
Зоран Джинджич - сръбският Кенеди
Отмъщението на сикхите
Авиокатастрофата на Борис Елцин
Черните полковници срещу Даг Хамаршелд
Алдо Моро в "Червените бригади"
Късметът на Брежнев
Как не бе убит Хосни Мубарак
Снаряд за президента на Чечения
Главният олигарх на Ливан
Как бе убит Хафизула Амин
КГБ не успя да взриви иранския шах Мохамад Реза Пахлави
Краят на Йоджалан е в Кения
Последният мохикан на комунизма
Импийчмънтът като убийство

ИМПИИЧМЪНТЪТ КАТО УБИЙСТВО

Има десетки случаи, когато не е нужно президентът да се убива. Човекът си остава да живее, но не като президент. Мотивите за свалянето му от държавното кормило са "по-човешки", те влизат в действие, когато компроматът срещу президента има силата на изстрел срещу него. И обикновено ефектът е един и същ - поръчителят на "убийството" постига целите си.
Импийчмънтът или отстраняването на високопоставен държавен служител от поста му с помощта на особена процедура обикновено завършва по два начина. Или привържениците на импиичмънта нямат сили да доведат работата си докрай, или предложеният за импийчмънт напуска поста си сам. А през 2004 г. в Литва се реализира и трета, рядка възможност - процедурата по импийчмънт е доведена до края.
• Скандалът около литовския президент Роландас Пак-сас започва в края на октомври 2003 г. Тогава са обнародвани материали на Департамента за държавна сигурност на Литва, в които президентът е обвинен във връзки с международната организирана престъпност, чийто главен представител е бизнесменът с руски произход Юрий Борисов.
В Литва за отстраняването на президента от длъжност трябва да се изпълнят няколко условия. Първо, специална парламентарна комисия търси да намери признаци за груби нарушения на клетвата и конституцията на страната от президента. Второ, не по-малко от 36 депутати трябва да подпишат документ за начало на процедурата по импийчмънт. Трето, след молба от парламента конституционният съд трябва да постанови вината на президента - за груби нарушения на клетвата и конституцията. И накрая, не по-малко от 85 депутати трябва да гласуват за признаването на вината на президента даже и по един пункт на обвинението.
При литовския президент изпълнението на тези пунктове заема пет месеца. Президентът е свален с процедура, но тъй като потърпевшият винаги се смята за невинен, той обявява, че ще се кандидатира отново за длъжността, тъй като, естествено, предстоят нови избори. И още по-естествено е, че тотално ги губи.
Литва е първата европейска страна, където висшето длъжностно лице е свалено от власт чрез импиичмънт. Но опити са правени и в други страни. Например представителите на украинската опозиция често заплашват с импиичмънт президента Леонид Кучма, но не успяват да стигнат с искането си даже до Върховния съд.
• През 1999 г. в Русия има кампания за свалянето на президента Елцин, но противниците му не могат да съберат нужните депутатски гласове.
• През 2002 г. френски депутати също опитват да свалят президента на страната Жак Ширак. Но петицията е подписана само от 30 депутати, а за началото на процедурата са нужни поне 58 подписа.
• На африканския континент в няколко страни са правени опити да започне процедура по импиичмънт, но на опозицията не достигат гласове. Единствено в Мадагаскар заплахата от импиичмънт се оказва продуктивна. През 1996 г. президентът на страната Албер Зафи подава оставка, без да дочака механизмът по отстраняването му от длъжност да бъде задействан.
• Във Филипините процедурата по импиичмънт е започвана три пъти - през 1949,1963 и 1986 г. - все неуспешно. Резултатен е чак четвъртият опит - срещу президента Джоузеф Естрада през 2000 г. На 17 януари 2001 г. процедурата е прекъсната, но три дни по-късно след масови народни демонстрации, поддържани от армията и полицията, президентът е принуден да напусне поста си. А след няколко месеца съдът го пъха зад решетките за корупция.
• През 1997 г. успешно е отстранен от длъжността си президентът на Еквадор - Абдала Букарам. Той е известен с прозвището си Психарят (заслужава си го след публични изявления от рода на "Аз и моят кабинет сме като Али Баба и 40-те разбойници"). Умствената непълноценност е официалното основание за отстраняването му от длъжност.
• През своята политическа кариера бразилският президент Фернандо Колор де Мело успява да постави два рекорда. През 1990 г. той става най-младият държавен глава в бразилската история, а само след две години - първият президент в Латинска Америка, отстранен от длъжност чрез импиичмънт. Конгресът на Бразилия гласува за принудителната му оставка и за съд срещу него с 441 гласа към 38. Де Мело е обвинен в корупция и през 2000 г. историята му има продължение. Съпругата му Розана Колор е осъдена на 11 години затвор за корупция при управлението на мъжа си. Но бившият президент не попада в затвора, защото е оправдан от обикновен съд.
• Историята на САЩ познава два неудачни импийчмънта. Първият започва през 1868 г., когато президент е Ендрю Джонсън. Привържениците на северняците, победили в гражданската война, смятат, че той прекалено симпатизира на южняците, а повод за импийчмънта става назначаването от президента на нов военен министър без съгласуване с Конгреса. Палатата на представителите поддържа импийчмънта, но в Сената гласовете се разделят в съотношение 35:19. А за отстраняването на президента са нужни 36.
• След повече от 130 години по-късно президентът Бил Клинтън, обвинен в лъжесвидетелстване и препятстване на правосъдието, е осъден от долната камара на парламента, но оправдан в Сената.