Ватиканът: история и тайни

Ватиканът, или по-добре Ватиканският град, е държава начело с владетел, който е също епископ на Рим и патриарх на Запада, примас на Италия, архиепископ и митрополит на Римската област и като наследник на първия от апостолите викарий на Исус Христос, или върховен понтифекс на Вселенската (Католическата) църква.
И при все това тази държава с владетел, имащ толкова много звания, в действителност няма свой суверенитет, какъвто обаче се присъжда на Светия престол. Папата, това духовно лице с държавническа власт, всъщност упражнява върховната власт (суверенитета) над Ватикана, който има фактически неизначално правно устройство, както всяка друга държава, а придобито впоследствие. Следователно Светият престол е неотделим от самата личност на римския понтифекс, който навсякъде, в която и териториална частица да се намира, остава винаги глава на Вселенската църква.
Рождена дата на Ватиканския град е 11 февруари 1929 г. с подписването на Латеранските договори между Италия и Светия престол, като така е бил решен прословутият ,"римски въпрос ", възникнал на 20 септември 1870 г. Както е известно, папата се е смятал за пленник във Ватиканските дворци и Светият престол отхвърлил Закона за гаранциите, което било едностранно, не в резултат на преговори решение на "римския въпрос ". Като че ли напълно се проваляла идеята за държава на Църквата. "Гаранциите", дадени на папата от италианското правителство за свободно упражняване на неговата дейност като духовен глава на Католическата църква, не изглеждали достатъчни. Опирало и до пари, а отпуснатата му рента, равностойна на подаяние, не била приета. Но законът останал в сила за Италия до Конкордата, когато в края на краищата се стигнало до онова, което било ни повече, ни по-малко "финансово споразумение", вследствие на което Светият престол се сдобил с капитал, който да управлява.
Политически "договор" учредил отново тогава, макар и с намалена територия, Папската държава в Рим, докато друго "съглашение" определило прерогативите и по отношение на вярващите и на църковните имоти в Италия, като католицизмът бил признат за единствена официална религия. Тази клаузула отпаднала по-късно, на 18 февруари 1984 г., с новия договор между Светия престол и Италианската република, подписан в папския дворец на Ватикана на 3 юни 1985 г. от кардинал Агостино Казароли и Бетино Кракси. Събития от днешния ден са влачещите се все още полемики около въвеждането на час по религия в държавните училища.
Историята на Ватикана обаче не може да бъде ограничена само до този кратък период. Неговите по-малко от шейсет години живот се свързват, от една страна, със светските превратности в течение на повече от хилядолетие на Папската държава и, от друга, с духовните събития, зародили се още със самото основаване на Църквата от Христос. Ватиканьт впрочем има две хиляди години история и да се разкаже тя може да означава да се направи обзор донякъде на живота на 264-мата римски папи. Това отчасти е вярно, но във всички случаи е редуктивно както по отношение на самото устройство на Църквата, към чието лоно се числят конгрегации, трибунали, канцеларии, епархии и прелатури, така и по отношение на лицата, свързани с живота на мини/мега държавата: кардинали, монсенъори, и черното благородничество (църковната висша йерархия). Ватиканьт също така не би могъл да се обрисува пълно чрез описанието на "многото територия ", както Пий XI се е изразявал за 44-те хектара, включващи катедралата "Сан Пиетро", папските дворци и градини; или с описанието в добавка на "града държава ", както го е дефинирал папа Рати, заедно с гарата, пощата, аптеката, сградата на радиото. Ватиканьт е също така и извън Ватикана със своите базилики, абатства и огромен патримониум от недвижими имоти. Ватиканьт е фундаментален като верско и финансово присъствие в света.