Ангелът, мелницата, охлювът на фара

През последните десетилетия Габриел Миро се превръща в един от най-почитаните испански писатели. Творбите му трудно могат да се сравнят с произведенията на които и да било други европейски романисти. Неговата фигура става съвършеният пример за усамотен, потопил се в литературата творец. Увлечен от музиката и рисуването на младини, той избира изкуството на словото и тънката чувствителност му помага още в ранните си прозаични опити да изгради неповторим стил и завършена индивидуална поетика. Словото му трепти неподправено и чисто, а всяка изваяна фраза се оказва в дълбоко съзвучие с обновения от художественото чувство свят. Читателят, от своя страна, на драго сърце се превръща в спътник през спомените, догатките и въжделенията на автора и героите му.

 

Раната от вълнението, опожареното изобилие на човечността разтварят плътта и пронизват целия живот на художника.