Аргонавти

Ние, които тръгнахме за това поколение,
Гледахме почупените статуи,
Забравихме се и си казахме,
Че животът не изчезва толкоз лесно,
Че смъртта има неизследвани пътеки
И своя справедливост;

Че когато ние, изправени, умираме
В камъка побратимени,
Обединени с жестокостта и със безсилието,
Старите мъртви се откъснаха
От кръга и възкръснаха,
И се усмихват, потънали в странно спокойствие.