Баязид и Оливера

Роман за брака между османски султан и християнска принцеса.

 

Той е турският султан Баязид I, властвал от 1389 до 1402 година, тя – сръбската принцеса Деспина Оливера, най-малката дъщеря на княз Лазар и княгиня Милица. Действието се развива в периода след Косовската битка през 1389 година, когато е убит Лазар, а Оливера става една от четирите законни съпруги на Баязид.

 

Оливера е расла в среда, където моногамията е вековна традиция, а попада в общество, където господства полигамията. „Аз бях жена на многоженец, жена на жесток друговерец, жена на човек-звяр, убиеца на благородния ми баща! Може би ме обичаше, но дали тази обич, поставена на везните с другото, щеше да натежи?“

 

Романът докосва темата за най-трудно преодолимата цивилизационна пропаст между Европа и Азия. Различията между Оливера и Баязид са огромни. Тогава кое е онова, което поддържа връзката между тях толкова жива и романтична? Коя е силата и причината, която държи заедно двама души, принадлежащи към очевидно различни и непримирими светове? Отговорът, който дава авторът е еднозначен и прост – любовта. Между двамата съществува един специфичен брак и една специална, но изключително силна любов. Това е брак между православното християнство и исляма, брак между сръбската принцеса и убиеца на баща ?, натрапен ? поради интересите на сръбския народ, брак между врагове, който тя жертвоготовно приема. Но между нея и Баязид възниква любов – истинска любов и страст, „любов към най-омразния враг“. Или както подчертава самата Оливера: „Само любовта има сила да прекрачи всички граници и задръжки – расови, национални, религиозни“. Но тази любов-оксиморон съдържа в себе си и още нещо – онази тънка гранична линия между любовта и омразата, а по този начин и крехката граница между отдалечените и различни култури, което, разбира се, води до заключението, че индивидуалните, но и културните идентичности (близки или далечни, сходни или различни, приятелски или неприятелски) са осъдени на вечен диалог. Особено ако връзката между тях е любовта, или пък може би омразата. Омразата, родена от любовта и ревността, която е способна дори да убие за отмъщение…

 

Посланията в романа на Михайловски са многобройни, но основната идея е в неизбежността на връзките между различните културни ценности, независимо дали причината за това е любовта, страстта, суетата, омразата, алчността или всички те, взети заедно. Авторът ни поднася разсъжденията си върху тази общочовешка тема в един роман, който ражда универсално послание за любовта като мост между хората и техните култури.