Хората купуват също така:
-
15.90 лв.
Купи -
Уилям Уортън
8.90 лв.
Изчерпан
Биография на глада
Коментари (0) | Добави коментар
12.00 лв.
Цена на доставка за цялата страна 3.00 лв без допълнително оскъпяване. За стоки на стойност над 50лв. доставката е безплатна. Всички цени са с ДДС.
- Наличност: В наличност
- Продукт: #9789545298271
- Автор: Амели Нотомб
- Издател: Колибри
- Език: български
- Размери: 20x13
- Година на издаване: 2010
- Брой на страници: 160
- Корици: меки
- Тегло: 185 грама
Добави към любими
Гладът, схващан в най-широкия смисъл, гладът като порив, като стимул, като мотив - това е темата, избрана от Амели Нотомб в поредния й роман и развита блестящо в присъщия й лек, четивен стил и с приятното й чувство за хумор на фона на автобиографични моменти от детството й.
Мечтата на физиците е да успеят да обяснят Вселената с един-единствен закон. Изглежда, че това е трудно. Ако предположим, че аз съм една Вселена, то моята единствена движеща сила е гладът. Не казвам, че имам монопол над глада - това е най-разпространеното човешко усещане. Смятам обаче, че аз съм шампион в това отношение. Откакто се помня, умирам от глад.
Произлизам от заможна среда, вкъщи никога не е липсвало нищо. Това ме навежда на мисълта, че моят глад е специфичен - той е социално необясним.
Нека уточня също, че гладът ми трябва да се разбира в широк смисъл - ако беше просто глад за храна, положението нямаше да е така сериозно. Впрочем съществува ли глад само за храна? Може ли стомашният глад да не е израз на един общ глад? Под глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изпитвана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежът не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност - там, където няма нищо, да се появи нещо.
Мечтата на физиците е да успеят да обяснят Вселената с един-единствен закон. Изглежда, че това е трудно. Ако предположим, че аз съм една Вселена, то моята единствена движеща сила е гладът. Не казвам, че имам монопол над глада - това е най-разпространеното човешко усещане. Смятам обаче, че аз съм шампион в това отношение. Откакто се помня, умирам от глад.
Произлизам от заможна среда, вкъщи никога не е липсвало нищо. Това ме навежда на мисълта, че моят глад е специфичен - той е социално необясним.
Нека уточня също, че гладът ми трябва да се разбира в широк смисъл - ако беше просто глад за храна, положението нямаше да е така сериозно. Впрочем съществува ли глад само за храна? Може ли стомашният глад да не е израз на един общ глад? Под глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изпитвана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежът не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност - там, където няма нищо, да се появи нещо.
Напишете коментар
Още книги от автора "Амели Нотомб"
-
Амели Нотомб
11.00 лв.
Купи -
Амели Нотомб
10.00 лв.
Изчерпан
-
Речник на собствените имена...
Амели Нотомб
7.00 лв.
Изчерпан
-
Амели Нотомб
7.00 лв.
Купи -
Амели Нотомб
12.00 лв.
Купи -
Амели Нотомб
11.00 лв.
Купи