Градът в алена пелерина

Дъблин и Джойс си принадлежат, както Прага и Кафка, а от този роман насетне Рио ще бъде неразривно свързан с името на Аслъ Ердоган…”

 

„Афтенпостен“

 

„Аслъ Ердоган е изключително чувствителен и проницателен автор, нейните романи са завършени творби.“

 

Орхан Памук

 

Йозгюр е бедна, гладна и на ръба на психически срив, с едно-единствено оръжие срещу Рио: да напише града, който ? е отнел всичко. Докато четем фрагментите от нейния незавършен роман (правилно се досещате, заглавието му е „Градът в алена пелерина“), който се превръща в „роман в романа“, нейната лична история постепенно добива контури.

 

В същото време, разказвачът описва един ден от живота на Йозгюр, който се оказва и нейният последен. Докато самата тя следва героинята на романа си Йо през фавелите, обредните ритуали на Кандомбле, насилието и сексуалността по улиците към собствената си смърт, разказвачът търси начин да се помири с живота, като път към катарзиса. Двата концентрични романа, границите между двата Рио – Рио на Йозгюр като метафора за смъртта и Рио като живот – започват да се размиват.