Излизам да се поразходя

Да се влюбиш е дрога, а да обичаш е лекарство.

Нико е на 28 години. За него е важно да не го изядат по-големите риби, но и да не е принуден да изяжда по-малките. Той е неориентиран, отдаден на забавления и неспирен секс без задръжки. „Настроението ми е като несигурен и нерешителен пенис. Хем гледа нагоре, хем надолу. С една дума, продължавам да вървя, после се връщам назад, правя крачка напред, две встрани. Това моето не е вървене, а танц на бинтован танцьор с някоя и друга синина.” – признава героят, но осъзнава, че за да се чувстваш добре с някого, първо трябва да се чувстваш добре със самия себе си. Проблемите на Нико са ни добре известни, но авторът предлага хиляди отправни точки за сравнения, съпреживяване, съгласяване или пък разграничаване. Е, „винаги има някой, който те гледа в очите и сякаш ти казва: „Кога ще пораснеш!”