Меню
Вашата количка

Одисей

Одисей
Одисей
Одисей
Одисей
Одисей

Ирландският писател Джеймс Джойс е роден на 2.II.1882 г. в дъблинското предградие Ратгар. Бащата е дребен собственик и убеден привърженик на лидера на движението за самоуправление на Ирландия Парнел, а майката – ревностна католичка. Джойс учи в Клонгоус, един от елитните йезуитски колежи в Дъблин, където спечелва няколко колежански награди. Поради финансови затруднения семейството непрекъснато се мести във все по-мизерни квартири и квартали. През 1898 г. Джойс постъпва в Дъблинския университет, а след като го завършва, заминава за Париж с намерението да учи медицина. Майка му умира и той е принуден да се върне в Дъблин. Следват години на изгнание, в които се появяват най-известните му произведения: стихосбирката “Камерна музика”, сборникът с разкази “Дъблинчани”, “Портрет на художника като млад”, “Одисей” и “Бдение над Финеган”. Умира в Цюрих на 13.I.1941 г. на петдесет и девет годишна възраст от перфорирана язва.

Действието в най-известният му роман “Одисей” се развива в един-единствен ден и това е 16 юни 1904 г. Сред изследователите и почитателите на Джойс той е известен като Блумсдей, по имената на главните герои: Леополд и Моли Блум. Това означава, че през юни 2004 г. ще се чества стогодишнината на Блумсдей.


ИСТОРИЯТА НА “ОДИСЕЙ”

От 1914 до 1921 г. Джойс пише романа, който започва да се публикува на откъси в литературни списания. През 1919 първите пет епизода излизат в лондонския “Егоист”, където редакторка е Хариет Шоу Уийвър, голяма негова почитателка и покровителка. Следва силно негодувание от страна на абонатите на списанието, които намират текста за непристоен, и почти бунт от страна на печатарите. Джойс обаче категорично отказва да нанесе каквито и да било поправки или съкращения. Между 1918 и 1920 г. откъси се появяват в американското “Литъл ревю” с редакторки Маргарет Андерсън и Джейн Хийп – много авангардно списание, - където отново започват да се сипят обвинения в нецензурен език, а е съществувал Закон за цензурата, под ударите на който списанието попада през февруари 1921. Андерсън и Хийп са санкционирани. Така че и в двете списания издаването на “Одисей” спира принудително. Тогава, в отчаянието си, през 1921 г. Джойс се обръща към една млада американка, Силвия Бийч, търговка на книги в Париж, с молба нейната книжарница “Шекспир & Cие” да издаде книгата му, тъй като всички големи издатели по онова време, включително издателите на “Дъблинчани” и “Портрет на художника като млад” отказват да поемат риска. Тя решава да издаде луксозно издание за ценители на литературата, което да бъде предложено само на абонати срещу предварително заплащане от 150 франка, и разпраща по пощата резюме от четири страници до стотина от нейните най-редовни читатели и абонати. Рекламира книгата като уникална, като един диамант, а не просто духовен хляб. Следват сюрпризи: сред поръчалите книгата например е един англикански свещеник, докато най-грубият отказ е от Бърнард Шоу.
Силвия Бийч се свързва с един печатар от Дижон, Морис Дарантиер, и “Одисей” излиза на 2 февруари 1922 (точно на четирийсетия рожден ден на Джойс) в тираж хиляда бройки. Тиражът бързо се изчерпва и през октомври същата година печатарят изготвя още две хиляди по поръчка на “Егоист прес” в Лондон, но едната част е конфискувана при влизането си в Англия, а другата – задържана и изгорена от митническите власти в САЩ. Следват още две допечатки на “Шекспир & Cие” – през януари 1924 и през 1926, но в САЩ и Англия достигат само отделни бройки, тайно пренесени от частни лица – книгата е обявена за “порнографска” и “сквернословна” и вследствие на това е издадено съдебно решение за забраната й в тези страни.
Едва през 1934 романът се появява в САЩ, а през 1936 – и в Англия. Ето как става това. Издателство “Рандъм Хаус” откупува авторските права с цел да продължи печатането му (Джойс е вече известен и като всеки забранен писател – много търсен), след което предприема постъпки за неговата реабилитация. Най-голяма е заслугата на американския съдия Джон М. Улзи, който не погледнал формално на работата си и поискал време да изчете романа задълбочено преди да заеме окончателното си становище. Ето какво пише той в съдебното си решение от 6 декември 1933 г, което на места наподобява повече литературна рецензия, отколкото юридически документ: “Одисей” е изумително постижение и безспорен успех, като се има предвид тежката цел, която Джойс си е поставил. Това не е лесна книга. Тя е ту блестяща, ту досадна, ту разбираема, ту непроницаема. На много места ми се стори отблъскваща, но при все че доста думи могат да бъдат приети за непристойни, тя никъде не е непристойна заради самата непристойност. Всяка дума от романа добавя ново късче към мозайката от подробности в картината, която Джойс се стреми да изгради за своите читатели. И ако някой не желае да има нищо общо с образите от книгата, това е въпрос на личен избор – нека не чете “Одисей”. Но когато един тъй истински художник на думите, какъвто без съмнение е Джойс, обрисува достоверно средната класа в един европейски град, нима би трябвало законът да забранява на американците да видят тази картина?”
И така, със съдебно решение е вдигната забраната върху книгата. Това става през първата седмица на 1933 година – любопитна подробност е, че точно тогава е отменен и сухият режим в САЩ. Оттогава нататък романът тръгва свободно да шества по света.

Още някои подробности относно ръкописа: Джойс се свързва със Силвия Бийч през април 1921 г., а книгата излиза, макар и с много грешки, следващата година на 2 февруари след лудешко бързане и безкрайни поправки от страна на Джойс до последния момент. Джойс е писал романите си на ръка, след което ги давал на машинописка и винаги е искал по три екземпляра. Първите две поправял още веднъж и изпращал – едно на “Егоист” и едно на “Литъл ревю”. Третото, непоправено, оставял за себе си. Когато започва да подава страниците за печат, ги редактира повторно, като се мъчи да си припомни вече направените поправки за “Егоист” и “Литъл ревю”, тъй като част от броевете му липсвали. Първите епизоди са по-чисти, докато дългите епизоди във втората част на романа изобилстват с поправки. Един пример: “Итака” е почти пренаписана. Учените са установили, че на коректури Джойс е добавил 9380 думи, което представлява 42% от текста на епизода. Променил е само 348 думи и е задраскал само някакви си 79.
Тъй като излизането на романа с доста грешки – френски печатари набират текст на английски – е широко коментиран факт, веднага се появяват много кандидат-коректори сред литературните историци и критици. Лошото е, че не е възможно да се установи кои от грешките са чисто печатарски, кои - грешки на Джойс, а от неговите - кои са случайни и кои съзнателни. Бил е с много влошено зрение, освен това не е професионален коректор.
Самият той е имал феноменална памет. Работил е “Одисей” от 1914 до 1921 година и от град на град, без библиотеки – нито лични, нито обществени. Цялото действие на романа се развива в Дъблин, където след 1910 г. той изобщо не е стъпвал. Всичко е носел в главата си. Само от време на време е питал в писма дъблинските си приятели еди-коя си кръчма наистина ли е на еди-коя си улица или на съседната.



ЗА “ОДИСЕЙ”

Джеймс Джойс:
Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие.

Валери Ларбо
В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти от Дружината на Исус... От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека със своите слабости на плътта...

Едмон Жалу
Удивлението, изпитвано при прочита на “Одисей”, произтича от това, че от три века литературните творби в известен смисъл са разединявали човешкия дух, за да властват по-мощно върху него. Но Джеймс Джойс се връща пряко към извора на всичко, тоест към човека. Неговият роман рязко отваря няколко измежду вратите към бъдещето и сякаш произтича направо от ХVІ век – той носи енциклопедичния дух на великите творби от тази епоха, техния стремеж към познание на истината, волята да се обхване целия живот и неговите науки чрез умозрителен подход, отвращението от всякакво преиначаване и прикриване, тъй очебийни у Монтен, у Рабле. Най-вече на последния напомня Джойс – доколкото това е допустимо за един ирландец от началото на ХХ век, едновременно реалист и символист; и неговите дързости, крайности и привидни странности не накърняват пространната и неподправена красота на романа му.

Езра Паунд
“Одисей” принадлежи към великата категория на романи с облик на соната. В него няма нито ред, нито дори половин ред, който да не е натоварен с безподобна интелектуална наситеност. Това е книга, която всеки истински ценител на литуратурата е длъжен да прочете.

Филип Супо
“Одисей” е явление в научния смисъл на думата.

Едмънд Уилсън
“Одисей” е творба със строга и солидна архитектура. Джеймс Джойс успява да постигне ефект на нередактирани човешки съзнания, плъзгайки се от една тривиалност към друга, възпроизвеждайки отклоненията на паметта, усещанията, задръжките... Това е може би най-правдивата рентгенова снимка, направена някога на обикновеното човешко съзнание. “Одисей” е гениална творба, свидетелстваща за поетическата способност на Джойс да насища с всеобхватен смисъл най-частни и най-делнични премеждия – той създава рапсодии на красотата, чиято висота никога досега не е била достигана в английската белетристика.

Форд Мадокс
Джеймс Джойс е върховен творец. “Одисей” съдържа неразкрития дух на човека и разбулва човешкото съзнание както никога досега.

Гилбърт Селдс
Джеймс Джойс е най-интересният и мощен автор на нашето време. Някои глави в “Одисей” са същински паметници за силата и славата на писаното слово, тържество на съзидателния дух над хаоса на несътвореното.

У. Б. Йейтс
“Одисей” е нещо съвсем ново – не каквото виждат очите, нито каквото чуват ушите, а каквото бродещата мисъл отразява миг подир миг. Джойс със сигурност е надхвърлил по сила всеки друг романист на нашето време.

Антъни Бърджес
Днес вече за всички е ясно, че “Одисей” е най-великият роман на столетието.

Херман Брох за “Одисей” на Джеймс Джойс
На романа “Одисей” бе съдено да долови всички сили на епохата, чиято тоталност, отразена в огледалата и отраженията им в други огледала на произведението, просиява и се събира в тях, за да се превърне в мощна светлина, чийто блясък огрява отвътре не само образа на героя, а и на цялата епоха, тоталността на битието и човешкото съществуване, докато Одисей странства митично през мрака на времето и епохите.
…митичната задача на творбата се реализира чрез идеално прост сюжет, а и съзнателно се доосмисля чрез исторически паралели и алегории, но свръх всички тези и много други неща се създава впечатлението, че Джойс е имал намерението да вземе отношение по въпроса: доколко светът се поддава на изобразяване и какви са възможностите на литературата.
Джойс, чрез сложността на изобразителната си машинария, чрез почти рационалната езотеричност на понятията и речта – полифонията на неговите думи и изречения черпи сокове от десетина езика и при цялата си великолепна гъвкавост, шлифованост, точност на попаденията и хубост представлява почти агресивно разлагане на езика, сякаш с тази чудовищна настройка, която изгражда върху скритата отдолу литературна непосредственост, иска да докаже, че тъкмо успехът на един подобен гигантски опит, че именно в едно тъй сполучливо отражение на света се отразява неподатливостта на отражение на един свят осъден на мълчание, сякаш той дълбоко потресен от това е подел мощна лебедова песен, тъй че с едно последно свръх грандиозно литературно творение да доведе цялата литература до абсурд, да я вкара в гроба.
Не случайно произведението се казва “Одисей”, защото скитанията на Блум из Дъблин са одисея, която в ново одеяние ни показва всички етапи от пътуването на благородния страдалец Одисей. Но тази алегория би била само плосък виц, ако същината нямаше дълбоко духовно значение, ако в нея не се криеше алегория с двоен и троен смисъл, ако не можеше да изрази отново, както някога Омир, същината на живота и литературата. Това е една алегорична постройка и надстройка, в която намират място както елементарните жизнени функции, така и най-висшите философски-схоластични размишления, една алегорична космогония, чрез която Ирландия и нейната история са издигнати до алегория на света, една така многопластова и комплексна космогония, каквато може да създаде само полиисторичен и теологичен дух като Джойс.
Литературата няма право да се измъква от задължението си да съзира и символизира силите на времето, това е нравствена задача на познанието, която нараства толкова повече, колкото човекът, обгърнат от мрака на ценностната разруха, се опитва да се откопчи от нея; защото в края й се произвежда новият мит, израсъл от преустройващия се свят. Независимо дали това ще стане или не, литературата стои над оптимизма и песимизма, самото й съществуване е вече нравствен оптимизъм и наличието на произведение с такова художествено и нравствено величие като “Одисей” допринася, дори въпреки волята на неговия създател, за подобен оптимизъм.


СТЕФАН ЦВАЙГ
Бележка към “Одисей” на Джеймс Джойс
Указание за ползване: Най-напред си потърсете здрава опора, за да не държите в ръка този роман-гигант през цялото време, докато четете, защото томът обхваща почти 1000 страници и тежи като олово в ставите. Преди това обаче вземете внимателно с два пръста приложените проспекти за “Най-великото белетристично произведение на столетието” и “Омир на нашето време”, накъсайте тези гръмки, високопарни реклами и ги хвърлете в кошчето за боклук, за да не възбуждат у вас фантастични очаквания или някакво предубеждение. След туй седнете в кресло (защото ще трае дълго), въоръжете се с търпение и безпристрастие (тъй като ще се и ядосвате) и започнете.
Жанрът: Роман? Не, съвсем не, а празник на вещиците на духа, гигантско капричио, феноменална мозъчна Валпургиева нощ. Филм на психически ситуации, който се върти и люшка с бясно темпо, прожектирайки в танцуващи кадри една чудовищна душевна панорама, изпълнена с гениални и свръхгениални детайли; вакханалия на психологията, съоръжена с най-нова скоростна камера, която разлага на атоми всяко движение и всеки импулс. Тарантела на подсъзнанието, бушуващ и бучащ порой на идеите, който най-безразборно влачи всичко, изпречило се на пътя му – най-изящното и най-баналното, фантастично и фройдистко, теология и порнография, лиризми и каруцарски псувни; с други думи – хаос, но оркестриран дръзко и съзнателно от един саблено-бляскав, иронично циничен ум. Човек възкликва очарован, беснее от ожесточение, уморява се и отново се стресва като събуден с камшик, накрая му се завива свят, сякаш десет часа се е въртял на въртележка или е слушал музика без прекъсване – заслепяваща, нежна като от флейта, после отново барабанно груба и джазово дива, но винаги съзнателно модернистична словесна музика на Джеймс Джойс, която тук се отдава на една от най-изтънчените оргии на словото, в каквито някога е бушувал един език. Има нещо хероично в тази книга и същевременно нещо, което лирически пародира изкуството – тоест, един истински танц на вещиците, черна литургия, в която дяволът по най-дързък и подстрекателен начин имитира и осмива светия дух, - но е нещо изключително, неповторимо, ново.
Произходът: В някакво зло лежи коренът му. От млади години някъде у Джеймс Джойс е скрита омраза, първичен афект на душевна рана. Нанесена му е, изглежда, в родния му град Дъблин от еснафите, които мрази, от свещениците, които мрази, от учителите, които мрази, все някой трябва да му е причинил някакво зло, защото всичко, което пише този изумително гениален човек, е отмъщение на Дъблин – още предишната му книга, великолепната безскрупулна биография на Стивън Дедалус, и сега този безпощаден анализ на истинска душевна Орестия. Не ще намерите и десет страници на сърдечност, увлечение, доброта, топлинка сред хилядата; всички те са цинични, присмехулни и пълни с ураганно негодувание, всички са експлозивни, хвърлени от възпалени нерви в лудешки бяг, който едновременно оглушава и упойва. Тук един човек се самоосвобождава не само чрез вика си, не само в подигравката и гримасата, а изпразва от вътрешностите напластената омраза, повръща утайката от чувства с такава сила и невъздържаност, от които истински те втриса. Най-гениален блъф не може да прикрие чудовищния порив на този треперещ, вибриращ, пенлив и почти епилептичен темперамент, с който тук един човек е избълвал своята книга към света.
Образът: Понякога в моменти на отдих си спомнях лицето на Джеймс Джойс – то подхожда на неговото произведение. Лице на фанатик, бледо, страдалческо; тих, ала не твърде мек глас, трагичен поглед, иронично спасяващ се зад шлифованите стъкла на очилата. Един разяден от страдания човек, но твърд като желязо, упорит и жилав, пуритан с обратен знак, който би се оставил да го изгорят заради вярата му и който гледа на омразата и на богохулството със същата свещена сериозност, с каквато са се отнасяли потъналите в забрава предци към своята религия. Един човек, който дълго е живял в тъмното, винаги сам, затворен в себе си, неразбран, сякаш затрупан от времето и затова запазил двоен плам. Единайсет години учителство в Берлицскул – този кошмарно еднообразен за духа труд и двайсет и пет години изгнаничество и лишения са направили изкуството му така остро и режещо. Много величие има в лицето му, много величие има в творчеството му, фантастически несравним героизъм в себеотдаването на духа, в себеотдаването на словото. Но истинският гений на Джойс лежи в омразата и се освобождава единствено в иронията, в един искрящ, нараняващ, мъчителен танц на духа, размахващ острата си кама, в една сладострастна необузданост при нанасянето на раната и болката, при разголването, в една садистична наслада от душевната инквизиция. Оприличават го на Омир – сравнение, по-изкривено и от кулата в Пиза; но нещо от планините омраза на Данте живее у този фанатичен ирландец.
Изкуството: То не се разкрива в архитектониката и скулптирането, а единствено в думата. Тук Джеймс Джойс е съвършен маг, Меджофанти на езика; той като че ли говори десетина-дванайсет чужди езика и създава от матерния си един съвсем нов синтаксис и преливащ от богатство речник. Той владее цялата клавиатура, от най-проникновения и метафизичен израз надолу до клозетния брътвеж на пияна жена. Той галопира по страниците на енциклопедията, обсипва с картечен огън от определения пространството около всяко понятие, волтажира с удивителна виртуозност върху всички трапеци на синтактичното изкуство и стига дотам да напише в последната глава едно изречение, което, струва ми се, заема повече от шейсет страници. (Както всъщност и цялата тухла ни разказва за един-единствен ден; а втората книга щяла да опише последвалата го нощ.) В неговия оркестър са размесени вокалните и консонантните инструменти на всички езици, термините на всички науки, всички жаргони и диалекти, английският тук се превръща в паневропейско есперанто. Този гениален акробат се прехвърля със светкавична скорост от върха до основата, танцува между звънтящи мечове и прескача всички пропасти на неизбродимото. Самото му езиково постижение вече свидетелства за гениалността на този човек; в историята на съвременната проза с Джеймс Джойс започва една особена глава, на която самият той е началото и краят.
Равносметката: Лунен камък, стремглаво паднал в нашата литература, чудо, фантастична, позволена само нему уникалност, титаничен експеримент на един архииндивидуалист, на един гений-особняк. Нищо, абсолютно нищо няма у него от Омир, чието изкуство се крие тъкмо в чистотата на линията, докато този трепкащ екран на духовното подземно царство омагьосва душата тъкмо с шеметния си полет покрай теб. Не е и Достоевски, макар да е по-близо до него с фантазните си видения и необузданата си екзалтация. В действителност нито едно сравнение на този уникален експеримент не улучва целта – вътрешната изолация на Джеймс Джойс не допуска сродство с нищо съществувало, тя не се чифтосва и затова едва ли ще създаде някога потомство. Човек-метеор, изпълнен с тъмна първична сила, труд-метеор от парацелзовски тип, свързващ, както и в писанията на средновековния маг, поетически елемент с метафизична измама, душевна мистика с мистификация, висша наука със зло присмехулство. Произведение, създаващо повече слово, отколкото свят. И все пак – едно непоклатимо дело; тази книга – един гениален куриоз – ще остане като довлечен от стихиите огромен каменен блок, откъснат от плодородната почва наоколо. А когато времето достатъчно го пообрули, той може би ще започне да вдъхва страхопочитание у човечеството, както всичко сибилинско. Във всеки случай още днес дължим почит на това своеобразно, могъщо и изкусително постижение, почит, почит пред Джеймс Джойс.

Книги
Автор Джеймс Джойс
Издател Изток-Запад
Език български
Размери 25x18
Година на издаване 2011
Брой на страници 928
Корици твърди
Тегло 1752 грама

Напишете отзив

Бележка: HTML не е преведен!
Лош Добър
  • Наличност: В наличност 
  • Продукт: 9789543219506
59.00лв
Купи