Пътешественик и лунна светлина или Другото желание

Романите на Антал Серб са сред най-добрите произведения на второто поколение на литературното движение "Нюгат". 30-те години на XX в. са период на множество издадени негови романи - "Синтия", 1932, "Кучето Мадлон", 1934, "Легендата за Пендрагон", 1934, "Любов в бутилка", 1935, "Третата кула", 1936, "Герданът на кралицата", 1941.
"Пътешественик и лунна светлина или Другото желание", 1937, е сложно, многопластово произведение. Започва като класическа творба на буржоазния реализъм - пропито с ирония пресъздаване на сватбеното пътешествие на будапещенска двойка до
Италия, ала неочаквано дребните приключения провокират древни, митични копнежи и у двамата. Романът търси отговор на вълнуващия въпрос дали човек е в състояние да върне обратно и притежава отново своето минало; ако промени оставащите епизоди от живота си, може ли да се освободи от капана на своето аз, от примката на измамната си "зрялост", от дисхармонията на един "сключен не в небесата", но и белязан от съдбата брак. И тогава, в съответствие с теорията на романа, се появява "чудото" което променя не само тона на автора и активира философските провокации в текста, но и фрустрира душевното състояние на героите.
Особено място е отделено на култа към смъртта и влечението към нея като търсено и желано преживяване, което , неподправеното чувство за хумор и самоиронията на автора балансират, а действието е вписано сред живота в Италия, където културната и духовна история оживяват като на сцената на великолепно представление.