Пиши ми, чудна моя, скоро

Поетичен хербарий на копнежа

 

През 1960 г. Х. К. Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката auf meine klinge geschrieben [написано върху резеца ми] – всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава.

    

Епистоларните и лирически „вербарий“ са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. Към някои от писмата има залепени сухи цветя, които ги превръщат в истински поетичен хербарий на копнежа. Художничката Сузане Шмьогер (създала по-късно декорите на много от пиесите на Артман) допълни и обогати художествено този хербарии.