По пътя за Бабадаг

"По пътя за Бабадаг" е една от най-красивите и странстващи книги на Анджей Сташук, която заслужено му спечелва престижната полска награда "Нике" през 2000 г.
Заглавието на романа е свързано с малко градче в делтата на Дунав, където авторът вижда отдавна забравено минаре. Подобно на Кенет Уайт в "Синият път", Анджей Сташук пътува и философства, но по някакъв странен и сякаш обърнат наопаки начин.
"Като куче подуших чуждата територия и тръгнах по своя път", заявява авторът още в самото начало на книгата и в тиха еуфория си пожелава да бъде погребан на всички места, "където съм бил и където ще бъда".
Пътят му, в крайна сметка, го отвежда в най-мрачните, запуснати и бедстващи части на Източна Европа и сред необикновената пустота на този пейзаж той успява, "парченце по парченце" да открие себе си.
"Миналото - казва Сташук, - е колкото по-старо, толкова по-лошо. Изхабява се от човешките мисли така, както телефонният указател от допира. Минарето в Бабадаг беше строго и просто. Изглеждаше като молив, насочен към небето..."
Литературният резултат от скитанията на Сташук представлява изненадваща комбинация от поток на съзнанието и пътешественически роман в най-добрите традиции на Джак Керуак, чийто роман "По пътя" е любимата му книга и е едно от най-популярните заглавия на издателство "Парадокс".