Поезия/ Вида Мокрин-Пауер

Дали читателят би избрал стиховете на Вида Мокрин-Пауер за един превъзходен словесен любовен скок в неизвестното или ще предпочете да ги изживее като софистика на изтичащото битие? Нейните изстрадани изводи за "многото" у всеки човек и въпреки това за още "по-многото" от непостижимото в живота - това са избродени от поетесата пространства, подчинена на своя изначален дълг към любовната страст, пресъздадена с мъдростта и чувствеността на интелектуалката. А може би точно това превръща нейното творчество в изкуство с особени достойнства.
Поезията на Вида Мокрин-Пауер притежава едно особено качество - човек остава поразен от поетичните описания, които създават главозамайващо чувство за вечност и непрекъсваемост на човешкия живот, за възпроизво-димостта на неговите рожби - любовта и смъртта, - причудливо възможни само в неговата орбита.