Прегорели филийки и други житейски философии

Препечена филийка. Нали знаете, понякога като се опитате да я препечете, как просто не може да стане както трябва? Прекалено е трошлива или твърде мека, после... тотално прегоряла. От тези хора ли сте, които остъргват прегорялото? Или от онези, които обилно я намазват с конфитюр, за да прикрият вкуса? Изхвърляте ли я, или просто я изяждате?

Досега аз изяждах прегорялата филийка. Научих това от майка си. Тя винаги се грижеше за всекиго и за всичко. Тази саможертва изпраща смесено послание до едно дете. То научава, че за да успее, някой друг трябва да страда.

Но един ден станах на 40 години. Запитах се дали до края на живота си ще ям само прегорели филийки? Дадох си сметка, че за да се променя, трябва да спра да ям прегорели филийки? Затова написах тази книга. Тя е опит да споделя извървения път и да се изправя лице в лице със съмненията и страховете си. А по пътя се върви по-лесно, ако не си сам.

"Не знаеш да се смееш или да плачеш на духовитите и мъдри размисли на Тери Хачър, подправени със съвети как да устроиш дома си и как да си добър родител... и с опровержения на слухове... четенето на тази книга е като бъбрене с добра приятелка, която е наясно със собствената си невроза и знае как да я превъзмогне, макар че продължава да се препъва в нея."
Лесли Бенетс "Венити Феър"