Спомените

Героят на „Спомените“ мечтае да стане писател, да срещне голямата любов, да води живот, изпълнен с приключения. След смъртта на дядо си осъзнава, че не е успял да му каже колко го обича. Семейната история продължава с бягството на баба му от старческия дом, където е изпратена въпреки волята си, с кризата, преживяна от родителите му след пенсионирането им, със срещата и раздялата с любимата жена. Описвайки сложните ситуации, в които изпада героят му, авторът ни въвлича в разсъжденията си за житейските сътресения, за смъртта, за отминаващото време, за любовта и отношенията между поколенията. В личните спомени се преплитат и спомените на фигури като Ницше, Алцхаймер, Ван Гог, Гауди, но и на съвсем обикновените хора, с които го среща животът. Всичко това му предоставя възможност най-сетне да пристъпи към написването на своя роман.

 

С лек хумор и много нежност, използвайки оригинален и поетичен език, Давид Фоенкинос ни предлага вълнуващ разказ за отношенията в съвременния свят, за миналото, приемствеността и човешката обич.