Цветя на злото

Сред гробницата тъмна на скръбта,
където мен Съдбата заточи ме,
където лъч не трепва и Нощта
е господарката със странно име,

а аз - художник на насмешлив бог,
осъден да рисувам върху мрака;
където сам като готвач жесток
сърцето си варя, че глад ме чака,

понякога пристъпва нежна, кротка
виделина - тъй както днес проблясна!
И докато израсне тя - една! -

по леката й източна походка
познавам свойта гостенка прекрасна:
макар и черна - все пак светлина.