Възелът на кръвта

Съчетание от историческо приключение и модерен конспиративен роман с кодове и загадки, книгата „Възелът на кръвта” донесе на автора й Агустин Санчес Видал голямата награда „Примавера” за най-добър испаноезичен роман. Паричното й измерение е 200 000 евро, а в битката за наградата са участвали автори от 22 страни. Журито, оглавено от знаменитата Ана Мария Матуте, се аргументира, че Видал е майстор на перото, който „прониква в сърцето на културата на инките, съществувала в хармония с природата преди появата на европейците на континента”. До Видал писателите, пишещи на испански, не са се възползвали от тази златна мина за литературата, въпреки петдесетината съхранени летописи за завладяването на Перу.
През 1532 г. авантюристът Франсиско Писаро само с около 150 испанци покорява империята на инките, която по онова време наброява 6 млн. население. Основното оръжие на конквистадорите са не толкова мускетите, колкото измамата и жестокостта. Използвайки такива средства, те убиват владетеля на инките и налагат испанското господство над прекалено доверчивото население.
Своеобразно извинение за бруталното колонизиране и страстен апотеоз на културата на Андите и инките е романът „Възелът на кръвта”. Той излиза на български в издание на „Персей”. Преводът е на Румен Руменов.
Сюжетът се завързва около стара хроника, съхранила смъртоносни тайни. Един млад мъж, наследник на стар аристократичен род, е решен да открие убиеца на баща си. Принцеса на инките пък търси истината за своите корени. Прогонването на йезуитите от Испания през XVIII век размества пластовете на обществото и благоприятства достъпа до техни дълго пазени тайни. Техният мистериозен Черен кораб, изпълняващ секретни мисии, е свалил през 1573 г. на испанския бряг загадъчен товар от Перу. Двеста години по-късно съдбите на младия аристократ и йезуитски възпитаник Себастиан де Фонсека и принцесата на инките Умина се оказват тясно свързани с онова, което се е случило тогава. Попаднали в мрежа от интриги и загадки, достигаща чак до Андите, те се оказват в търсене на Изгубения град на инките, съхранил богатствата на древната им цивилизация. Отговорите на всички загадки се оказват кодирани в една нишка с възли – прословутото кипу, наречено Възелът на кръвта.
Агустин Санчес Видал е писател с изключителен интелект и богата ерудиция. Той е преподавател по история на изкуствата в университета на Сарагоса, автор на десетки научни книги. Романът „Възелът на кръвта” е неговият пробив сред най-значимите и авторитетни писатели днес. Бил е гостуващ професор в Принстън. Работил е с известния испански режисьор Карлос Саура.