Волни хоризонти/ Антология нова българска фантастика

Волна птичка ли е българската фантастика? Ако е така, накъде иска да полети? Или е по-скоро затворена в една колкото фантастична, толкова и реална клетка у дома си. Окована в невидимите вериги на рядък език и слаба - ограничена било то от финансов или умствен недоимък - покупателна способност на родните читатели.
Българската фантастика винаги е била волна-своеволна. Непризнаваща ограничения. Непокорна и непримирима. Нима това не е присъщо на която и да е фантастика, ще каже с право някой...
Или може би няма да е толкова прав. Защото например не бих нарекъл водещата в света американска фантастика волна, тъй като тя робува. Подчинява се на модни течения, които невинаги я водят във вярната посока, и най-вече, естествено, на неумолимите правила на пазарната икономика. Фантастичните опити в други страни отдавна са загубили националния си облик, стремейки се сляпо да имитират англоезичния пример, а заедно с това каквато и да е воля да бъдат различни, свободни.
Не трябва също да забравяме, че българската фантастика е оцеляла и е калена в борба с триглава ламя, каквато на западните й посестрими изобщо не се е налагало да водят. Мафиотско-партийна система, контролираща достъпа до печатното слово, социалистически пазарни условия, задушаващи всичко, което може да се хареса на читателя, пък било то дори родно, и преди всичко комунистическа цензура със строгост, каквато даже във великия Съветски съюз не се практикуваше по това време.
Промени ли се нещо за националната ни фантастика с настъпилата промяна в икономическите и политическите отношения в българското общество? Отвориха ли клетката й, част от Желязната завеса? Да, отвориха я. За съжаление за да нахлуе - наред с ценни книги, по-рано недостъпни заради цензурата или издателските бюджети - и цял потоп от долнокачествени образци на презокеанската машина за бълване на пазарна фантастика. Сериозна конкуренция, която успешно замени предишните ограничения като препятствие пред родната литература.
Същевременно тази волна птичка, наречена българска фантастика, още не е събрала сили да полети извън границите - не на Земята или дори на Млечния път, нашата скромна галактика в необятната Вселена - на родината. Не защото няма желание или достойнства, които да й позволят да се пребори за място и да кацне на претрупаните лавици в чуждоземските книжарници -както няколкото случайни и щастливи изключения вече показаха. Не, причината изглежда е съвсем друга. Колкото магическа, толкова и реална.
За да може да се нареди сред останалите световни представители, българската фантастика трябва да има най-напред име. И то добро име. Тоест реноме. Имидж. Признание. Слава. Не къде да е по света, ами преди всичко у дома. А кой трябва да я нарече с истинското й, вълшебно като в приказките име, та да й даде сили, да я зареди с енергия, за да успее тя да прехвръкне оттатък българските хоризонти? На първо място родните й привърженици, разбира се...
Драги читатели, приемете предизвикателството на антологията "Волни хоризонти" като пореден опит за летеж на волната българска фантастика. Отворете клетката й и вижте накъде ще полети. А може би и вие ще успеете да полетите с нея. Във фантастиката всичко е възможно...
Емануел Икономов