Вторият сън

Превод: Надежда Розова

 

 

 

Новият роман на майстора на историческия трилър Робърт Харис – автор на „Фатерланд“ и „Мюнхен“, който тази есен излиза едновременно във Великобритания и у нас.

 

Всички цивилизации смятат, че са неуязвими. Историята ни предупреждава, че никоя не е.

 

1468 г. от едно ново летоброене. Младият свещеник Кристофър Феърфакс пристига в едно отдалечено английско село, за да извърши погребението на енорийския свещеник отец Лейси, умрял при странни обстоятелства. Земите наоколо са осеяни със странни антики – монети, парчета стъкло, пластмаса, човешки кости, – които старият свещеник е събирал. Дали пък обсебеността на Лейси от миналото не е причината за смъртта му?

 

Докато Феърфакс навлиза все по-надълбоко в живота на изолираната общност, вярата му – в самия него, Църквата и човешката история – е поставена на изпитание.

 

 

 

Феърфакс насочи вниманието си към витрината в ъгъла на стаята.

 

Беше висока до гърдите му и си личеше, че стъклото е старинно, защото беше абсолютно прозрачно и гладко, без вълнистия ефект от съвременната полировка. Беше пукнато в горния десен ъгъл. Полиците също бяха от фино стъкло и на светлината на свещите предметите върху тях сякаш витаеха магически във въздуха. Притежанието на всички до един беше незаконно: монети и пластмасови банкноти от епохата на Елизабет Втора, ключове, златни пръстени, писалки, стъкленици, чиния по повод кралска сватба, тънки метални кутии, пластмасови сламки, мушамена пелена с избелели рисунки на щъркели, които носят бебета, бели пластмасови съдове, най-различни пластмасови бутилки, пластмасови кубчета, сглобени в яркожълти и червени фигури, макара със синкаво-зелена пластмасова рибарска корда, пластмасово бебе в телесен цвят без очи, а на най-горната полица, върху поставка от прозрачна пластмаса се мъдреше гордостта на колекцията: едно от онези устройства, чрез които общували древните хора.

 

Феърфакс и преди беше виждал части от тези устройства, но никога толкова добре запазени. Предметът го подмами и този път той не устоя, отвори витрината и го извади. Беше по-тънък от кутрето му, по-къс от една педя, черен, гладък и лъскав, изработен от пластмаса и стъкло. Доста натежа в дланта му и го изненада приятно със здравината си. Феърфакс се зачуди чий ли е бил и как изобщо е попаднал у свещеника. Какви ли образи бе предавал навремето? Какви ли звуци бе издавал? Натисна копчето отпред, сякаш предметът като по чудо можеше да заработи, но лъскавата повърхност остана черна и бездейна, виждаше се само отражението на собственото му лице, призрачно на светлината на свещите. Обърна предмета. От задната страна съзря абсолютния символ на надменността и богохулството на древните – нахапана ябълка.