Българска стихотворна култура XVII - XX век

След известната книга на автора "Стих и поезия" (1990) включените тук изследвания очертават историческия облик на българския стих в интегрална връзка с поетическите явления, литературните тенденции и културните процеси от ранното Възраждане до края на XX век. Книгата променя преобладаващата представа за стихознанието като твърде специализирана и културологически "неутрална" област на литературоведската и филологическата хуманитаристика. Тя не само приобщава своя читател към стихознанието като научна сфера и изследователски подходи, но му дава и силен познавателен импулс, за да възприеме и в самата българска лирика художествено активното творческо поле на дискретни или драматични стихотворни търсения, експерименти и полемики.