Историческа памет и образи на миналото (по примери от България, Унгария, Полша и Литва)

Познавателното поле на концепта историческа памет досега не е било обект на самостоятелно монографично изследване в българската хуманитаристика. Въпреки че предпочетените фокус групи са традиционен изследователски обект на историографията, медиевистиката, османистиката, етнографията, етнологията, все още отсъстват целенасочени сравнителни наблюдения на историческите памети за тях и на образите, чрез които миналото им се актуализира. В подкрепа на основната изследователска теза са привлечени неизвестни, слабо познати, трудно достъпни архивни източници и материали, както и ценни свидетелства на устната история. За пръв път в българската наука миналото на проучваните общности се разглежда с помощта на историко-антропологически подходи като социална памет, като връзка между структури и процеси, преживявания и действия, като интерпретации и реинтерпретации.