Изкуството да се задават въпроси и да се получават отговори

В социалната област въпросникът е най-важният инструмент за научни изследвания. От неговите качества зависят в крайна сметка и адекватността на събираната информация, и успехът на всяко конкретно изследване. Проблемите в тази област са извънредно много. И са поне толкова сложни, колкото езикът и социалните взаимодействия между хората, взети заедно. Понякога се мисли, че всеки образован човек може успешно да конструира, апробира и прилага този научен инструмент - въпросника. Но това е една илюзия, защото уменията да се задават въпроси в научните изследвания са едновременно наука и изкуство. Конструирането, апробирането и прилагането на въпросника има своя собствена технология, процедури и принципни изисквания.

Настоящата монография е опит да се отговори на потребността на изследователите от конкретни знания и умения за технологията на канструиране и апробиране на въпросниците. Толкова повече, че тази потребност се очертава на фона на все по-широко разгръщащите се емпирични изследвания в почти всяка социална област.

В отделните части на монографията са представени основните резултати от:

1. Направения критичен анализ и обобщения на съвременните достижения в областта на конструиране и апробиране на въпросника;
2. Разработените схематизации на функциите, принципите и конкретните процедури и етапи в процеса на съзаването на адекватен за целта, задачите и практически работоспособен въпростик;
3. Критериите за оценка на качествата на конструирания въпросник;
4. Проблемите, засягащи апробиране на отделни въпроси и на въпросника като цяло.

Специален акцент е поставен върху предварителните когнитивни проверки и експерименталното прилагане на въпросника в конкретните практически условия преди самото изследване. Предложена е авторска концепция на принципните изисквания, етапите и процедурите, през които преминава сложният изследователски процес по създаване на въпросника. Обосновава се и един допълнителен етап за проверка на качествата на въпросника "post factum", т.е. след като изследването е вече приключило. Предложена е специална "SOS-техника", предназначена за проверка и контрол на "опасните точки", т.е. на рисковете за грешки при разработване на въпросника.

Към всичко това се прибавят и най-важните резултати от критичния анализ на българския опит в това отношение. Той е оценен през погледа на представители на академичната общност и на социологическите агенции, както и на резултатите от проведените методически опити, засягащи различни аспекти от процедурите по създаване на въпросника.

Авторите на настоящата монография са утвърдени учени от Института по социология при БАН под ръководството на член-кореспондент ст.н.с. I ст. д.с.н. Атанас Атанасов.