Старобългарската медицина

Проф.дмн Минчо Георгиев работи в Катедрата по социална медицина при Медицинската академия /1971-1991/ и в Етнографския институт с музей при Българската академия на науките /1991-2010/. Преподава в Медицинския университет - София, и в Нов български университет.
Научните интереси на проф. Георгиев са в полето на историята и теорията на медицината, медицинската и културната антролопология.
Настоящото изследване предлага един цялостен поглед върху средновековните славянски и в частност български знания за човешкото тяло, неговите болки и начините за изцеляването им. То представя българскат средновековна медицина като част от културата на източнохристиянския свят.Според нейния опит човешкото тяло е съсъд за хумори и пневми, здравето е състояние на равновесие, болестта - на неравновесие между тях; най-важната диагностична стойност имат качествата на урината, свидетелстващи за хуморите, и на пулса - за пневмите; терапията търси средства да възстанови, а профилактиката - да поддържа въпросното равновесие. Действено начало в едно лекарство е неговото основно качество - топлота, мокротаа, сухота и студенина; пациентите получават общодостъпни безплатни медицински грижи в благотворителни християнски болници и приюти и платени - в домовете си или в частен лекарски кабинет. Най-широко разпространено е лекуването с вяра - молитви, поклонения пред свети мощи, преспиване на свети места.
Книгата представлява интерес както за медиевисти, езиковеди, културолози, антрополози, лекари и историци на медицината, така и за най-широк кръг читатели.