Великите сопрани на България

Българските оперни певци винаги са имали звездна на слава на световната сцена. Те са били разпознавани със своят талант, особено басовите гласове. 

 

„Великите сопрани на България” е книга на авторът Марин Бончев, в нея са включени много български имена от световната сцена или по-точно нашите известни сопрани. В музикалната литература до момента е обръщано повече внимание на нашите басове като: Б. Христов, Н. Гяуров и Н. Гюзелев. Освен тези велики гласове може да се гордеем за принос към светоното оперно пеене и с българските сопрани: Х. Морфова наричана българският славей, Л. Велич известна със „Саломе на Саломеите”, най-знаметитата изпълнителка на Тоска – Р. Кабаиванска и още блестящата в „Турандот” – Г. Димитрова, Д. Такова, А. Синтова, А. Пенданчанска и К. Стоянова.

 

Марин Бончев смоменава още много имена от похвалите на музикалните критици. „Великите сопрани на България” са определяни с много ярки епитети като: „Най-добрата интерпретация”, „Недостижимо изпълнение”, Най-добрата на новото столетие”, „Висш урок на изпълнение”. 

 

За жалост в България младото поколение знае твърде малко за тези велики изпълнители. Но не трябва да забравяме, че те се превземали многократно световната публика със своите представления. Затова целта на книгата „Великите сопрани на България” е да накара хората да се почувстват горди с тези големи оперни певци. Защото българските сопрани освен, че са ни прослави са допринесли и много за развитието на това изкуство. Така великите зали като: Миланската скала, Гранд Опера, Ковънт Гардън, Метропилитен опера, Щатсопер и театър Колон могат да усещат стабилни музикалните си основи изградени и от малка държава като България.