Новата енергетика Ч.2: Фотоволтаици, ветрогенератори, водород

20% по-малко парникови газове, 20% по-малко енергопотребление и 20% повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) до 2020 г.. Това са новите рамки на европейската енергетика. В новата енергетика доминират локалните ВЕИ. Като пример може да се посочи широкото разпространение на соларните фотоволтаични електрогенератори на сградите в неслънчевата Германия, както и бързото им развитие в слънчевата Калифорния. Масовото използване на слънчевата енергия практически няма географски и климатични ограничения. Но тя е много подходяща за ползване у нас, поради големия брой слънчеви часове годишно.

Локалните ветроресурси в населените места могат също да бъдат енергийно оползотворени чрез иновативни ветрогенератори и ко-генератори, които са представени в тази двутомна книга. Те са ниско-шумни и достатъчно ефективни в хибридни ветро-фотоволтаични съоръжения.

В книгата са описани редица авторски разработки, под патентна закрила, на енергийни технически средства, ползващи неизчерпаемите възобновяеми източници. Акцентите в книгата са върху: практическото преобразуване на слънчевата енергия чрез фотоволтаици; приложната вятърна енергетика и водородо-водните енергийни трансформации.

Главното предимство на новите технологии за тънкослойните фотоволтаици е ниската им цена. Важни техни предимства са, че твърде слабо пада производителността им при нагряване и работят отлично при разсеяна светлина. При същите условия кристалните фотоволтаици са ниско ефективни, макар че максималната им производителност за единица огряна от слънцето площ, достига до два пъти по-високи стойности, от тази на некристалните силициеви модули. Затова, за кристалните силициеви модули се използват непрекъснато насочващи ги към слънцето системи и допълнително охлаждане, което оскъпява и инсталацията като цяло. Именно тази конкурентност между различните видове фотоволтаици е една от главните причини да се търсят оптималните технически и инвестиционни решения за всеки фотоволтаичен проект. Без съмнение, каквито и да са фотоволтаици, където и да са монтирани у нас ще произвеждат електричество. Но доколко неговата себестойност ще бъде ниска, зависи от оптимизирането не само на енерготехническите, но и на инвестиционно-икономическите параметри на всеки проект. Затова такива проекти се правят в четири фази. С внедряването на съвременни тънкослойни фотоволтаици и при оптимално проектиране на соларни фотоволтаични системи, може в близко бъдеще цената на тока от фотоволтаиците да стане конкурентна на тази от публичните мрежи, която непрекъснато нараства.