Национален телефонен номер
phone 0700 10 399

  • 0
Новини

Най-добри първи изречения на книги

Най-добри първи изречения на книги

Публикувано на: 01.12.2017 09:38

Предлагаме ви кратка колекция от някои от най-страхотните първи изречения, на които сме попадали:
 
1. „Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.” – Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци
 
2. „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.” – Лев Толстой, „Ана Каренина
 
3. „Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха.” – Маргарет Мичъл, „Отнесени от вихъра”
 
4. „Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.” –
Габриел Гарсия Маркес, „Сто години самота”
 
5. „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.” – Иван Вазов, „Под игото
 
6. “Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални.” – Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък
 
7.  „Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли още не, с една дума – цялата тази плява от сорта на „Дейвид Копърфийлд”, но на мене не ми се ще да се ровя из нея.” – Дж. Д. Селинджър, „Спасителят в ръжта
 
8. „Тези страници трябва да покажат дали аз ще бъда героят на собствения си живот, или това звание ще бъде спечелено от другиго.” – Чарлз Дикенс, „Дейвид Копърфийлд”
 
9. „В едно малко градче, при една висока планина, при една голяма река имаше едно хлапе.” – Елин Пелин, „Ян Бибиян
 
10. “Това е разказ за срещата на двама самотни, мършави и вече позастарели бели мъже върху стремително загиваща планета.” – Кърт Вонегът, “Закуска за шампиони
 
11. „Много отдавна в страната Алифбай имаше един скръбен град, най-скръбният от всички градове, тъй безнадеждно скръбен, че забрави собственото си име.” – Салман Рушди, „Харун и морето от приказки
 
12. „Началото е онова време, когато трябва да се положи най-усърдна грижа везните да са точни.” – Франк Хърбърт, „Дюн”.
 
13. „По пладне, когато богът на слънцето Ра легне с цялото си тяло, изтъкано от бяла светлина, върху земята на Хапи, тогава всичко, което диша – с уста, хриле или гърди – замира, смазано от тежестта на неговата любов.” – Антон Дончев, „Деветте лица на човека”
 
14. „За него да опожарява беше наслаждение” – Рей Бредбъри, „451 градуса по Фаренхайт”
 
15. „Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.” – Дъглас Адамс, „Пътеводител на галактическия стопаджия
 
16.„Творец е онзи, който създава прекрасни неща.” – Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей
 
17. „По онова време процесът на тъй наречената индустриална миграция беше завършил успешно и в моето село останаха на доизживяване само възрастни и престарели хора.” – Ивайло Петров, „Хайка за вълци
 
18. „Под сянката на дома, под слънцето на речния бряг с ладиите, под сянката на върбовата гора, под сянката на смокиновото дърво израсна Сидхарта, красивият брамински син, младият сокол, редом с Говинда, неговия другар, брамински син.” – Херман Хесе, „Сидхарта
 
19. „Ето един малък факт – ти ще умреш.” – Марк Зюсак, „Крадецът на книги
 
20.”Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата.” – Рей Бредбъри, „Вино от глухарчета
 
21.  „Всички деца, освен едно, порастват.” – Джеймз М. Бари, „Питър Пан
 
22. „ Консулът на Хегемонията седеше на балкона на абаносовия си космически кораб и свиреше „Прелюдия в до диез минор“ от Рахманинов на древно, но добре поддържано пиано „Стенуей“, докато в блатата под него скачаха и ревяха огромни зелени гущероподобни твари.” – Дан Симънс, „Хиперион”
 
23. „Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов.” Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера
 
24. „Всеки от времето на Александър Сергеевич насам знае, че да се навестяват възрастните роднини, е ако не отменим дълг, то поне задължение на възпитаните хора.” – Сергей Лукяненко, „Спектър”
 
25. „Остров Гонт, самотен планински купол, стърчащ цяла миля над терзаното от бури Североизточно море, е земя, прочута с магьосници.” – Урсула Ле Гуин, „Магьосникът от Землемория”
 
Бонус! За финал предлагаме две заглавия, които може би не грабват точно с първото си изречение, но несъмнено грабват с второто.
 
„В дома на Стоян Глаушев влезе нов човек – Ния, младата невеста на Лазара Глаушев. Не беше тя какъв да е човек и когато влезе в новия си дом, нещо в него като че ли се промени.” – Димитър Талев, „Преспанските камбани
 
„Барабас пристигна в семейството по море – написа малката Клара с изящния си почерк. Още тогава имаше навика да отбелязва по-значителните неща, а по-късно, когато онемя, записваше и по-маловажните, без да подозира, че след петдесет години тетрадките ѝ ще ми помогнат да спася миналото от забрава и да надживея собствения си ужас.” – Исабел Алиенде, „Къщата на духовете”
 
Източник: https://podmosta.bg