Меню
Вашата количка

На котва

На котва
На котва

Вълев, Матвей (псевд. на Димитър Христов Вълев) (Ямбол, 21.10.1902 – 7.11.1944, с.  Бугарени, дн. Сърбия). Роден в семейство на гимназиален учител. Прекъсва образованието си и се препитава като машинописец, фабричен работник, докер на Бургаското пристанище, дървосекач из Лонгоза, общ работник по жп линии. От 1922 публикува хумористични творби в списанията „Маскарад“ и „Българан“. Първият му белетристичен опит – „Из записките ми“, излиза в „Българан“ през 1922 (№ 18). Участието на Вълев в левия печат (с псевд. Матвей Босяка) го сближава с Христо Смирненски и Александър Жендов.


Разказите и репортажите на Вълев могат да се разделят условно на две групи: „отсамни“ – със сюжети от българската действителност, и „отвъдни“, в основата на които залягат впечатленията му от Бразилия. Обединява ги темата за отчуждението и духовното разминаване между хората в урбанизираното индустриално общество. Където и да са – в родината, на презокеанските параходи или сред далечните джунгли и степи, персонажите живеят обладани от безпокойство и жажда за промяна. Космополитното светоусещане и скитническата нагласа обезсилват порива им към сближение и „закотвяне“, правят ги пришълци както сред свои, така и сред чужди. Авантюрното им поведение е особено функционално в т.нар. бразилски разкази, разкриващи пред българския читател екзотичната общност на натурализирани европейци и цветнокожи коренни жители – каубои, касадори, наемни убийци, прислужнички, сеячки на ориз. Естетизирани и облагородени, образите на цветнокожите представляват дискретна полемична реплика срещу расистките теории, битуващи у нас в навечерието на Втората световна война. Хуманистично-художествените внушения на Вълев се отличават с реализъм, достоверност, визуално-кинематографична експресивност и клонят към романов синтез – доколкото са скрепени от общото фикционално пространство (Сертонското плато) и от общия персонаж, преминаващ от разказ в разказ.


През 1943 писателят пристъпва към романова преработка на „бразилската“ си проза. Отпечатването на романа е осуетено от бомбардировките над София. Публикуван след повече от четири десетилетия под заглавие „Ферма в Сертон“, той е най-зрялата му представителна творба.


Заедно с Ангел Каралийчев е автор на първата българска радиопиеса – „Крилата помощ“ (1938), поставена в Радио Варна. Съвместно с Елисавета Багряна пише пиесата „Госпожата“ (1938), поставена същата година в Народния театър.

Книги
Издател Лексикон
Брой страници 110
Език български
Година на издаване 2022
Корици меки

Напишете отзив

Бележка: HTML не е преведен!
Лош Добър
  • Наличност: В наличност 
  • Продукт: 899791
8.99лв
Купи