Разум в бездната

Петър Бобев Петров е роден на 9 август 1914 година в Горна Оряховица. На 15 години остава сирак, а негов настойник става чичо му, който е естественик, учител по биология, ловец и препаратор-художник. В интервюта споменава, че през различни етапи от живота си е бил също така и учител, цигулар, карикатурист, научен работник, скиор, ездач, шофьор и какво ли още не. По негови думи не е участвал „само в космически полет“.

Започва да пише чак четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани Бобева (която става художник и впоследствие илюстрира много от книгите на баща си). Негов приятел без знанието му ги предава на Ран Босилек, който  ги харесва и започва да ги отпечатва  в списание „Дружинка“, на което е главен редактор (първият публикуван разказ е „Победеният вятър“, 1953 г.). Ран Босилек го насочва към Ангел Каралийчев, който през пролетта на 1953 година го кани на разговор и го посреща с думите: „Вие сте писател!“. Под редакцията на Ангел Каралийчев тези първи произведения са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Ран Босилек го свързва и с Атанас Далчев, редактор на списание „Пламъче“, който привлича Петър Бобев за редовен сътрудник на списанието.