Някои от най-известните литературни класики са написани в алкохолно опиянение
Колкото и прекалено да звучи любителите на класическата литература трябва да благодарят на уискито и водката за написването на някои от най-великите романи. Чашката се оказва голямо вдъхновение на редица писатели, които в творчески ентусиазъм стигат до алкохолизъм. Спиртната зависимост обаче докарва част от тях до фатален край, макар и те да са обезсмъртени с творчеството си.
Ето някои от най-известните писатели, станали близки приятели с чашката:
 
1. Ърнест Хемингуей
 
Независимо дали е бил приятел, разрешение или метод за бягство, алкохолът е бил неизменна част от живота на американския писател. Той е заклет алкохолик през по-голяма част от живота си. Тази му страст е придружена от психически проблеми, които го отвеждат в специализирано заведение за лечение, от което той излиза толкова добре излекуван, че приключва живота си преждевременно.
 
2. Ф. С. Фитцджералрд
 
Ако си истински бохем, то чашата с шампанско трябва да се превърне в естествено продължение на ръката ти. Ситуацията с Фитцджералд е именно такава. Нещата обаче рязко се засилват надолу по наклонената плоскост на падението след отпечатването на „Великият Гетбси“. Първоначалните продажби на романа не са впечатляващи. Писателят все по-често посяга към чашката. Любимата му Зелда е на ръба на нервен срив. Писателят пак пие. Но добре, че го е правил. Иначе кой знае дали щеше да пише.
 
3. Чарлс Буковски
 
Ако някой си беше направил труда да направи анализ на тялото на този мъж, със сигурност е щял да заключи, че то се състои от огромни количества алкохол и либидо. Какво повече е нужно на един писател, освен да пие и да се сношава с разнообразни дами? Но да сме откровени - един трезвен Буковски би бил скучен, безличен и най-вероятно несъществуващ.
 
4. Труман Капоти
 
Докато е пишел „Хладнокръвно“, Капоти е закусвал двойно мартини всяка сутрин. Обядвал е същото, а за вечеря си е поръчвал скромния коктейл „Жило“ (приготвен от бренди с някакъв сок). Арестуван за шофиране в нетрезво състояние и верен пациент на клиника за алкохолици, той така и не прекъсва връзката си с чашката. Признава, че това е бил единственият начин да понесе живота.
 
5. Оскар Уайлд
 
Аристократът на литературата Оскар Уайлд е верен почитател на шампанското, което пие в малкия си апартамент в Париж. И не само там. И не само, докато пише. В последните болезнени дни от живота си намира безмълвна утеха във верните си приятели морфин и алкохол.
 
6. Едгар Алан По
 
Алкохолът често задълбочава депресиите вместо да ги лекува. Често и ги прави достатъчно красиви, за да роди изкуство. По е доказателство за това, че проблемите с пиенето често са придружавани от зависимост към различни опиати. И до днес се спори каква е била причината за смъртта му – препиване с алкохол, холера, самоубийство, свръхдоза, туберкулоза, сърдечни проблеми, сифилис…
 
7. Джак Керуак
 
Американският писател дотолкова е влюбен в чашката, че не оставя, дори когато лекари го предупреждават, че ще си докара цироза на черния дроб. В крайна сметка умира в агония, след като е приет по спешност в болница. Алкохолът може и да добър за вдъхновение, но не прощава на никого.
 
8. Стивън Кинг
 
Бащата на съвременния психо трилър Стивън Кинг изпада в доста тежко състояние в края на 70-те, когато пише „Куджо“. За всяка страница се черпи стабилно с бира, кокаин и депресивна музика. След това успява да се справи с всичко друго, освен с бирата, която пие като вода. „Винаги съм пил, още от момента, в който можех да го правя легално“, казва Кинг. И допълва, че не разбира „социалното пиене“ - „Не излизам навън, за да обърна по чашка в някой бар, защото там има само тъпаци като мен“.
 
Източник: https://nbox.bg