Ако не основем колонии в космоса, сме обречени да загинем, предупреди професорът
 
„Ядрените оръжия, глобалното затопляне и генетично манипулираните вируси са най-голямата заплаха за съществуването ни, твърди астрофизикът Стивън Хокинг.
 Човечеството живее в изключително опасно време, защото напредъкът в науката и технологиите става все по-голяма заплаха за съществуването ни, предупреди проф. Стивън Хокинг в интервю за радио „Таймс“. Вероятността за глобално бедствие в следващите хиляда до 10 хиляди години е почти сигурна, смята изтъкнатият астрофизик. Същевременно ще измине още поне век, преди да основем колонии в космоса, за да не разчитаме за оцеляването си единствено на нашата родна планета.
„Макар че рискът от бедствие на Земята в рамките на дадена година да е доста нисък, той се натрупва с течение на времето и в следващите хиляда или 10 хиляди години ще стане почти неизбежен. През това време вече трябва да сме се пръснали из космоса и да сме заселили планетите на други звезди, ако искаме бедствие на Земята да не означава и край за човечеството. Ние обаче няма да установим самоподдържащи се колонии поне през следващите сто години, затова през този период трябва да бъдем много внимателни“, заяви Хокинг.
 
В интервюто, взето по повод лекцията му за Би Би Си, в която коментира науката за черните дупки, Стивън Хокинг казва, че повечето заплахи, пред които сега се изправя човечеството, идват от напредъка в науката и технологиите. Сред най-опасните са ядрените оръжия, глобалното затопляне и генетично манипулираните вируси.
В предишни свои изказвания Хокинг обърна внимание и на изкуствения интелект, който може да стане толкова мощен, че да заличи човечеството. Професорът все пак смята, че има как да се справим с предизвикателствата.
„Не можем да спрем прогреса или да го обърнем. Затова трябва да разпознаем опасностите и да ги контролираме“, добави професорът.
Помолен да даде съвет на младите учени, Хокинг обясни, че те трябва да запазят чувството си на удивление от „нашата огромна и сложна вселена“.
„От моя гледна точка сега е прекрасно време да живеем и да правим изследвания в областта на теоретичната физика – заявява Хокинг. – Нищо не може да се сравни с мига „Еврика“ – когато откриеш нещо, което никой преди това не е знаел.“
Стивън Хокинг обаче отбеляза, че бъдещите поколения изследователи трябва да внимават как научният и технологичният прогрес променят света и да помогнат на широката публика да разбере тези процеси.
„Важно е да се уверим, че тези промени водят в правилната посока. В едно демократично общество това означава, че всеки трябва да има основни познания в науката, за да може да взима информирани решения за бъдещето. Затова обяснявайте обстойно какво се опитвате да постигнете в науката. И кой знае, някой ден самите вие може да я разберете“, призова Хокинг.
 
Ученият, който скоро навърши 74, отново разказа как надеждите му били попарени, когато на 21 години научил, че има рядко и бавно прогресиращо заболяване на моторните неврони. Макар че лекарите му давали само още няколко години, сега, над половин век по-късно, той все още е жив и се смята за голям късметлия в почти всяко отношение. В теоретичната физика, с която се занимава Хокинг, неговата болест не е голяма пречка.
Попитан какво е поддържало духа му, той посочи работата и чувството за хумор:
„Също така е важно да не се ядосваш, независимо колко труден е животът, защото има опасност да изгубиш всяка надежда, ако не умееш да се присмиваш на себе си и на живота като цяло.“
 
В продължение на 30 години Хокинг беше Лукасов професор по математика – пост, заеман някога от Исак Нютон, и една от най-престижните академични длъжности в страната. Той обаче се чувства по-близък с астронома от XVI в. Галилео Галилей, който чрез щателни наблюдения е успял да преобърне тогавашните представи за света. Ако съществуваше машина на времето, Хокинг би я ползвал, за да посети именно италианския ренесансов учен.
Професорът беше принуден да отложи през ноември записа на лекцията си за Би Би Си заради влошено здраве. Но на 7 януари, ден преди рождения си ден, той изнесе разговора за черните дупки и съдбата на информацията, която попада в тях, пред 400 души в Ройъл Инститюшън в Мейфеър, Лондон.
Черните дупки се образуват, когато звездите изчерпят ядреното си гориво и колабират от силата на собствената си гравитация. Наричани по-рано „замръзнали звезди“, те стават популярни като „черни дупки“, след като фразата е измислена физика Джон Уийлър през 1967-а.
„Известно време французите се съпротивляваха на промяната на името с довода, че то е неприлично, но в крайна сметка влязоха в крак“, обясни Хокинг.
 
В лекцията професорът изтъкна, че може би е възможно да паднеш в черна дупка и да излезеш в друга вселена. Но Хокинг допълни, че това трябва да бъде голяма въртяща се черна дупка, а завръщането в нашата вселена няма да е възможно.
 
Говорейки с помощта на гласовия си синтезатор, Хокинг отговори на въпрос дали електронният глас е оформил личността му, например като е позволил на един интроверт за стане екстроверт. Хокинг отвърна, че никога досега не са го наричали интроверт, и добави:
„Само защото прекарвам много време в мислене, не означава, че не обичам да купонясвам и да се забърквам в неприятности.“
 
Източник: http://www.ploshtadslaveikov.com