– Ама ти сериозно ли искаш?…
– Естествено! Но за да стане истински, само от теб зависи.
– От мен?!… Че ти шегуваш ли се?
– Не си и помислям…
– Че то, ако бе тъй, досега да беше моя. Какво ли не правих, за да те имам.
– Значи някъде си сбъркал.
– Но това е абсурд?!… Щом дори и да бях, ти ако наистина..
Както масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание (Айнщайн) - така и човекът като индивид може да бъде и от себе си лишен като мярка за смисъл.
Животът ни е като уравнение с много неизвестни. Нещо като функция от орисията да бъдем световнонеизвестни, с малки изключени..