Тази книга е като прозорче, през което надникваш и виждаш живата и пъстра картина на България в края на XIX век, виждаш и чуваш гласовете на своите предци, които, наивни и мили, току-що събудили се от дългото робство, като деца се радват на свободата си. /Стефан Цанев/..