18. 10. 98
Когато паднеш, вечер, паднеш и с лъча
Последен се чифтосаш; усещам през
Листата на ореха как искаш да насилиш
Всички земни твари. И усещам още как
Тялото ми премаляло бавно се съвзема,
Как докосвам те и ти съединила си се
Вече с мен. Ти ли си или е кожата ми
Притаена. Маковото сем..
Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност.
Николай Заяков е носител на наградата "Иван Николов" (2008) за поетичната си книга..
Цветето
Тя беше цветето на мрака
сред овехтели черни мисли.
Бе опакована, оплакана
и някак си иконописна.
Бе кратко битието нейно,
при все това й завидяха.
Усмивката й грозно зейна
и те с връвчица я прибраха.
Тя продължи да им се смее
в посмъртната си съпротива.
Очакваха да онемее..