ПРОЗОРЧЕТО НА ГЕРОВ
Ръми дъждец. Здрач и самота.
Настъпва есенната тиха ера.
Под писък на отлитащи ята
мълчи в тъма прозорчето на Геров.
Един чадър, забравен от Тамара,
на старата решетка се крепи.
И сякаш пътник в запустяла гара
В безмълвен здрач безмълвен стон шепти.....