Въпреки трагичния си край или може би заради него Дейвид Фостър Уолас е запомнен като един от най-талантливите съвременни писатели. През 1996 г. той гостува в шоуто „The Charlie Rose Show“, в което дискутира бъдещето на художествената проза в епохата на информацията. Той говори за комерсиалното забавление и силата на четенето. Ето и част от твърденията на Уолас, публикувани в brainpickings.org.
„Поколението, от което аз считам, че съм част, израстна с телевизията. Което означава, че по един или друг начин, аз смятам телевизията за моя шнорхел към вселената. Тя е комерсиално изкуство, което носи забавление, а в същото време изисква много малко от реципиента. Но това е вида изкуство, който се търси от хората в наши дни.
 
Комерсиалното забавление, неговата ефикасност, неговата способност да доставя удоволствие в огромни дози, променя начина, по който хората взаимодействат с изкуството. То променя представите на аудиторията.
Не всички се забавляват всеки ден с телевизията. Ние, като култура, не само гледаме телевизия през огромна част от времето, но и изпитваме, в същото време, презрение към нея. Програмите и предаванията, които се надсмиват над телевизията, са много популярни. Зрителят гледа, но в същото време има чувството, че изпуска нещо.
Художествената проза, за мен като читател, е интересен нож с две остриета. От една страна е трудна, носи изкупление, може да играе ролята на морален гид. От друга страна носи удовлетворение и е приятна. Това, което ме привлече към писането, са хубавите спомени за дъждовните следобеди, които съм прекарал с книга в ръка. Книгите са проводник за комуникация между съзнанията на две човешки същества, възможност за разговор по теми, по които не се говори обикновено.
 
Аз се изграждам като писател спрямо това, което искам като читател, това, което ме впечатлява да чета. Налага ми се да предизвиквам себе си, да мисля и да чувствам по начин, по който не го правя по принцип.“
Дейвид Фостър Уолас е американски писател и есеист, роден през 1962 г. Макар да е написал едва 3 романа, последният от които недовършен, Уолас получава голямо признание от критиците. Наричан е „един от най-влиятелните и иновативни съвременни автори”. Книгата, с която е популярен, е „Infinite Jest” (Безкрайна шега). Самоубива се през 2008 г., като официалната версия е, че причината е депресията, която го мъчи близо 20 години. Категорични доказателства защо Уолас е сложил край на живота си обаче все още липсват.
 
Източник: https://lira.bg