Абсурдът е нещо, което не винаги читателят може да разбере, но в него винаги има дълбок смисъл и желязна логика.
Самюъл Бекет е роден на 13 април 1906 г. във Фоксрок, Ирландия, в семейството на Уилям Бекет и Мария Роу – протестанти, представители на средната класа.
През 1927 г. напуска родината си и се установява в Париж.
По време на Втората световна война се включва в редиците на Френската съпротива и след края на войната е награден от правителството с орден за „изключителна храброст.“
В Париж Самюъл Бекет среща небезизвестния писател Джеймс Джойс, с когото стават неразделни приятели и близки съмишленици. Тази връзка е известна с това, че двамата обичали да стоят заедно и да мълчат, или иначе казано да си мълчат заедно.
 
Първият роман на Бекет – „Мърфи“ излиза в края на 30-те години.
Стилът и творбите му са силно повлияни от тези на Джойс. В текста често присъстват пасажи, в които се изтъква познанието на самия автор и често те остават неразбираеми за читателите.
Той се изявява като драматург, романист и поет. Най-известната му пиеса е „В очакване на Годо“, която и до днес е част от репертоара на театрите по света.
Подбрахме за вас 18 уникални цитата от Самюъл Бекет, които са доказателство за високия му дух и отношението му към света и хората:
Не, не съжалявам за нищо. Единственото, за което съжалявам е, че съм се родил. Винаги съм намирал умирането за толкова дълга и уморителна работа.
________________________________________
Сълзите по света са постоянно количество. Когато някой започне да плаче, някъде другаде друг спира. Същото се отнася и за смеха.
________________________________________
Къде съм аз – не зная, никога няма да разбера; в тишината, която не познаваш, ти трябва да продължиш. Аз не мога да продължа. Аз ще продължа.
________________________________________
Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света. 
________________________________________
Моите грешки са моят живот.
________________________________________
Сътворението на света не се е състояло веднъж завинаги, а се състои всеки ден. 
________________________________________
Слънцето осветяваше, без да има друга алтернатива, нищото ново.
________________________________________
Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен. 
________________________________________
Ние винаги намираме нещо, което да ни остави впечатлението, че съществуваме, а, Диди?”
„В очакване на Годо“
 
________________________________________
Ако не знаеш къде си в момента, значи си мъртъв. 
________________________________________
Ти плака за нощта – тя падна. Сега плачи в мрак.
________________________________________
Някога опитай. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.
________________________________________
Обикновено не виждах много. Нито чувах много. Не обръщах внимание. Честно казано, не бях там. Честно казано, не вярвам някога да съм бил някъде.
________________________________________
Какво знам за човешката съдба? Бих могъл да ви кажа повече за репичките. 
________________________________________
През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.
________________________________________
Тишина, да, но каква тишина? Защото по принцип е много хубаво да пазиш тишина, но човек трябва да обърне внимание на това какъв вид тишина пази.
________________________________________
Това, което има да се каже, е толкова малко, че трябва да се казва все в излишество на това, което се цели…
________________________________________
Всяка дума е като ненужен отпечатък върху тишината и небитието.
 
Източник: http://www.lifebites.bg/