Ъруин Шоу  е псевдоним на американския писател и киносценарист от еврейски произход Ъруин Гилбърт Шамороф. Той син на еврейски емигранти в САЩ.
Ъруин Гилберт Шамфороф
Irwin Shaw
 
Псевдоним Ъруин Шоу
Роден 27 февруари 1913 г.
Ню Йорк, САЩ
Починал 16 май 1984 г. (71 г.)
Давос, Швейцария
Професия писател, драматург, сценарист
Националност   САЩ
Активен период 1948-1984
 
Известен е с романи като „Богат, беден“, „Младите лъвове“, „Просяк, крадец“ и „Вечер във Византия“. Тези и други негови романи са преведени на български език. По „Младите лъвове“ е направен филм с участието на Марлон Брандо, а по „Богат, беден“ – минисериал с Ник Нолти. Продадени са над 14 милиона копия в цял свят от книги на Шоу. Той умира на 16 май 1984 година. Представяме ви цитати от американския писател, публикувани в goodreads.com и brainyquote.com :
 
„Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил и прекалено много спомени, които не съм запазил достатъчно дълго.“
 
„Става ми лошо, когато критиците кажат, че съм майстор на популярния роман. Какво тогава е непопулярният роман?“
 
„Никога не пия докато работя, но след няколко чашки ми идват идеи, които в никакъв случай нямаше да ме споходят, ако бях трезвен.“
 
„Ако играчите бяха въоръжени, нямаше да има достатъчно голям стадион в света, който да побере тълпата.“
 
„Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помня едно лошо.“
 
„Критиците в Ню Йорк са известни с недоволството си, а не с ентусиазма.“
 
„Никой писател не трябва да се самосъжалява, ако пише и се наслаждава на това, дори и да не му плащат.“
 
„Винаги е необходимо да сме варвари, защото варварите винаги печелят.“
 
„По едно време той беше промърморил „завинаги“ с устни, опрени до гърлото ѝ, и сега тя си спомни това, като си мислеше колко млад трябва да е човек, за да каже „завинаги.“
 
„Моята нагласа се променя, но човек трябва да прочете всичките ми книги, за да разбере как.“
 
„Ърнест Хемингуей помогна много за възприемането на писателите като публични личности. Естествено, той не е бил лигльо.“
 
„В Америка ние създадохме стереотипа на прокълнатия млад артист. Най-добрият пример е Фицджералд.“
 
„Писането е контактен спорт като американския футбол. Може да се нараниш, но ти харесва.“
 
„Любопитно е, че в Америка има много писатели, които имат една добра книга и това е всичко.“
 
„В Европа очакват писателя да се подобрява до около 75-годишна възраст. “
 
• Не е щастлив човек, но затова пък е нещо изключително рядко — той е добър човек. Добър, но без късмет. Удивително, колко често тези неща вървят заедно. — „Хляб по водите“
 
• Луди има навсякъде, даже и в лудницата.
 
• Човек трябва да се стреми да му завиждат колкото се може по-малко.
 
• Тръгваш от маса в кафе, защото всичко в Париж започва от маса в кафе. Чакаш момичето, което обичаш. Тя е млада, американка е и е съвършена. Измислил си я, защото в момента мечтаеш. Едва ли има много неща в този тъжен свят, които да са по-приятни от това да кръстосваш улиците на Париж цял един ден с такова момиче. По Сена плуват ледени блокове и дърветата са отрупани с цветове. Фонтаните на Рона-Поан подскачат и хвърлят ефирен шлейф от пръски по обграждащите ги цветя. По рафтовете са изложени десетки видове pate, алсатийски choucroute, gnocchi и охлюви. Можеш да вземеш такси до Булонския лес и да обядвате под стъклените свещници овесени направо от дърветата, да поръчаш пъстърва и бутилка вино. Ако е пролет, кестените са отрупани с бели и розови цветове. Можеш да си купиш картичка, на която с изящни букви е отпечатано поетическо обръщение от Виктор Юго към Париж, част от което звучи по следният начин: „Градовете са библии от камък“. Излизаш от Лувъра и и влизаш в най-любимия си музей в целия свят – музея „Жю де Пом“, където са събрани великите импресионисти Сезан, Реноар, Моне, Мане, Дега и Писаро.
— „Париж, Париж“
 
Източник: http://magnifisonz.com