„Ние сами създаваме своите собствени призраци и демони, а после не можем да се освободим от тях. Ние сами си слагаме ръцете пред очите, а после викаме: “Някой да ни даде светлина.” Махнете си ръцете от очите!“ ~ Свами Вивекананда ~
 
„Не можем да получим това, от което се нуждаем, ако останем такива каквито сме” ~Опра Уинфри~
 
„Учат ни на много неща, но рядко как да се справяме с шока от раните, които ни нанася животът. Най-малкото – никой не ни научава, че не животът, а собствените ни реакции към това, което се случва, са причината за болката.” ~Джиду Кришнамурти~
 
„Тъй като Ти си важен, всичко, което правиш е важно. Всеки пък, когато простиш, Вселената се променя, всеки път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се променя. С всяка добрина и с всеки акт на милосърдие моите цели са постигнати. И нищо вече няма да е същото…” ~Уилям Пол Йънг~
 
„Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее.“ ~ Паулу Коелю ~
 
„Има моменти в живота ни, когато сме изправени на кръстопът. 
Изплашени, объркани, без карта на пътищата. Изборите, които правим в тези моменти, могат да предопределят остатъка от дните ни. Разбира се, когато се изправим пред неизвестното, повечето от нас предпочитат да се обърнат и да се върнат. Но от време на време хората откриват нещо по-добро, нещо, открито отвъд болката да си сам и отвъд смелостта и куража, нужни да допуснеш някой до себе си или да дадеш на някой втори шанс. Нещо отвъд тихото постоянство на мечтата. Защото само, когато си поставен на изпитание, можеш да разбереш кой си всъщност. И само тогава разбираш кой можеш да бъдеш. 
Човекът, който искаш да бъдеш, съществува отвъд упорстването и вярата и отвъд болката и страха, от това, което предстои да се случи.“ ~ Марк Швон ~
 
„Не искам да съжалявам за бездействието и колебанията си. Ако се наложи да съжалявам за нещо, нека да бъде за действията и постъпките ми.“ ~ Анджей Сапковски ~
 
„Идва един момент, в който щетите от стремежа да удържаш пожара в себе си стават по-големи от щетите, които ще трябва да понесеш, ако изгориш. Това е онзи момент в живота, когато трябва да се оставиш на огъня, да пуснеш условностите и правилата да изгорят, да превърнеш срама и страха в жарава и просто да танцуваш дивия танц на душата си. За мен този момент беше настъпил.“ ~ Моника Василева ~
 
„Ако сте се опитвали да играете някаква неприсъща ви роля и не сте успели, вие сте имали късмет. Може и да сте изгнаници, но сте запазили душите си.” ~ Клариса Пинкола Естес, „Бягащата с вълци“ ~
 
„Мисля, че една от грешките, които правим в живота си, е да чакаме докато сме готови. Имам чувството, че човек никога не е напълно готов. Защото няма нещо такова като „готов” – има просто Сега!” ~ Хю Лори ~
 
„Не бремето на днешния ден подлудява хората, а съжалението за вчерашния и страхът от утрешния. Затова престанете да крачите нервно по коридорите и да броите километрите. Вместо това: изкачвайте повече планини, яжте повече сладолед, ходете по-често боси, преплувайте повече реки, любувaйте се на повече слънчеви залези, плачете по-малко. Животът трябва да бъде живян в движение.“ ~ Робърт Хастингс ~
 
„Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.“ ~ Уейн Дайър ~
 
„Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи…“ ~ Емилиян Станев ~
 
„Нито един човек досега, не е ослепял от това, че е гледал от светлата страна на нещата!“ ~ Зиг Зиглар ~
 
“Никога не знаеш колко силен си, докато да бъдеш силен не е единственият избор, който имаш…“ ~ Боб Марли ~
 
„Понякога идват моменти в живота, в които трябва да започнеш отначало. Обръщаш се назад и едва се познаваш в спомените си. Онзи смях твой ли е? Онези решения ти ли всъщност ги взе? Животът вече има други цветове; други ухания и други хора. Старите пространства ти се струват по-малки; по-пусти и по-чужди. Дрехите ти, които си обличал, ти изглеждат износени, макар и да са нови. Дори храната има друг вкус. Усещаш пред себе си едно ново и непознато хладно пространство, което тепърва трябва да запълниш и още не знаеш с какво или, дали това ти харесва. Дали си по-щастлив или по-нещастен? Не можеш да отговориш точно в този момент, защото очакваш нещо да се случи. Нещо да постави начало на новия ти живот. Разбира се, надяваш се то да е добро, но очакваш и разочарование. В тези моменти усещаш как се зазижда една врата зад гърба ти – старият ти живот, който е узрял, прецъфтял, изгнил и пуснал семената си пред теб. Какво ли ще изникне от почвата? Сбъднатите ни мечти? Или сбъднатите ни кошмари? Никога не знаем, но все пак се надяваме нещо да изникне.
Защото животът трябва да продължи. Да започне наново и да опитаме пак. Може би Съдбата поднася тези моменти, за да ни даде шанс да бъдем по-щастливи, макар че сме изгубили всичко.“ Радослав Гизгинджиев, „Пеперудите – Рай 3″
 
„Всеки човек прекарва живота си в търсене на своето огледало – бе казал някакъв мъдрец, – за да може в него да открие себе си.“ ~ Елиф Шафак, „Дворецът на бълхите“ ~