Емили Дикинсън и Отис Филипс Лорд
Отшелническата репутация на Дикинсън я предшества, но романтичната й връзка с близкия приятел на баща й и съдия във Върховния съд Отис Филипс Лорд я представя в съвсем различна светлина. Двамата си разменят серия от страстни писма, след като съпругата на съдията умира през 1877 г. Когато Лорд предлага на Дикинсън да се омъжи за него и двамата да заживеят заедно в Салем, тя отлага отговора си. Предполага се, че епилепсията й я разколебава да предприема следващата стъпка – по това време бракът не се препоръчва на епилептиците и тя вероятно би искала да го запази в тайна. Лорд умира няколко месеца по-късно, затваряйки последната страница на тяхната история по най-драматичния начин.
 
Тед Хюз и Силвия Плат
Бурният брак на Тед Хюз и Силвия Плат завършва трагично. Историята им предизвиква повече гняв и дискусии в
литературната общност, отколкото всяка друга, и дава повод за много слухове, клюки и спекулации, особено относно отношението на Хюз към авторката на „Стъкленият похлупак“ и към писането й. Бракът им стремително тръгва надолу, когато семейството се мести в идеаличния Корт Грийн в Девън заедно с дъщеря им Фрийда (скоро след това се ражда и синът им Никълъс). Хюз започва афера с наемателката на лондонското им жилище и Плат го напуска. Силвия в крайна сметка губи продължаващата през целия й живот битка с психично заболяване и през 1963 г. се самоубива.
 
Лорд Байрон и Лейди Каролайн Лам
Позната като жената, описала Байрон като „луд, лош и опасен“ лейди Каролайн започва много публична афера с младия поет, докато и двамата са в ранните си 20 години. Пламенната им връзка докарва Каролайн до сериозна криза, която още повече се задълбочава, когато Байрон прекратява връзката им, игнорирайки напълно бившата си любима. Вманиачаването й достига до неподозирани дълбочини и тя се впуска в серия от публични жестове (понякога чрез поезия), за да привлече вниманието му – почти го наръгва с нож, прави опит за самоубийство, изпраща му кичур от интимното си окосмяване, подгизнал от кръв… Байрон жестоко си играе с Каролайн. Кара новата си любовница, графиня Оксфорд, да отговаря на настойчивите й писма, и вместо къдрица от своите коси, изпраща на бившата си изгора кичур от тези на новата си любима. В отговор Каролайн пуска слух за скандалната връзка на Байрон с неговата полусестра Августа и фалшифицира писмо до издателя му, само и само да получи миниатюра с образа на поета.
 
Т. С. Елиът и Вивиан Хай-Уд 
Скромен сърцеразбивач, Елиът успява да докара няколко жени до ръба на здравия разум, но връзката му с Вивиан Хай-Уд, невротичната муза, в която мнозина виждат вдъхновението за поемата „Пустата земя“, е най-буреносна.“Самоубедих се, че съм влюбен в нея“, спомня си по-късно Елиът. Вниманието на Вивиан кара Елиът да се чувства дължен да се обвърже сериозно, но влошаващата й се психика и аферата й с философа Бъртранд Ръсел оставят поета безразличен. През 1933 г. той къса с нея окончателно и прекъсва всякакви отношения, но тя отказва да приеме, че това е краят. Вивиан влиза в лудница през 1938 г. след като е намерена да се скита из улиците на Лондон. негодувайки срещу Елиът и питайки дали е бил обезглавен.
 
Марта Гелхорн и Ърнест Хемингуей
Марта е третата съпруга на Хемингуей (от общо четири). Женят се през 1940 г., след като Хемингуей се развежда с втората си съпруга, и бракът им продължава пет години. Всеизвестен женкар,Хемингуей поддържа многобройни афери по време на всичките си връзки, но егото му е съкрушено, когато Марта отказва да пренебрегне успешната си кариера на журналист и военен коренспондент, за да играе ролята на послушна съпруга. Марта слага край на изпълнената им със спорове връзка, когато огорчението и негодуванието на Хемингуей стават непоносими.
 
Източник: http://azcheta.com/