Изказвания на Рудолф Щайнер относно американските и европейските медии, които не са загубили актуалност до наши дни
От Стопанина: Ако не ми изневерява паметта, това е първият ми тематичен подбор на антропософски изказвания. Обикновено публикувам колекции с цитати, предложени от Нели Хорински. Исках да напиша собствена статия във връзка с наскорошен „журналистически“ опит, но, докато проучвах темата в събраните съчинения на д-р Щайнер,1 си припомних някои негови изказвания за журналистиката и попаднах на други, за които не знаех. За начало предлагам тези антропософски извадки. А ще завърша авторската си статия, след като втаса и е готова за половин-един час печене на 200 градуса.
 
Логиката може напълно да се отдели от действителността. Човек може да е много логичен и в същото време да е напълно отчужден спрямо действителния свят. Но когато става дума за еволюцията на човечеството, тогава в съображение идва и следната важна особеност — а именно, че Духовете на мрака упражняват своята власт предимно над разума и интелекта. Те могат да обхванат, да контролират разума и интелекта, но не и емоциите, не и волята, преди всичко не и волевите импулси.
 
Тук се докосвам до една много дълбока закономерност. Ние се убедихме, че през последните две-три десетилетия обликът на най-важните социални стремежи до голяма степен беше определян не от истинското познание, не от фактите, а от пресата, от журналистиката. Ние всички бяхме засегнати от социално-политическите промени, които настъпиха в Европа и Америка.
 
Същественото е, че в тези социално-политически промени живеят само мисловните форми от края на IXX и началото на XX век, обаче не и емоциите, не и волевите импулси. […] Моля ви, да вникнете в тази изключително важна истина:
Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите
Например хората, които се оставиха на общоприетите навици и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия. Обаче мислите напреднаха! И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.2
* * *
 
Но ето че човек се пробужда и установява: Важното е не да се прокламира демокрацията, а да не бъдем подведени от нейните лозунги, да виждаме истинския облик на нещата. Днес това е крайно належащо, понеже тогава хората биха видели колко малко на брой са центровете, които насочват събитията и упражняват над цялото човечество своята ужасна, кървава власт. Но хората се оставят да бъдат приспивани от европейската и американската журналистика и накрая потъват в онази лудост, според която народите воювали помежду си. Всичко, което се казва относно антагонизма и омразата между народите, се прави, за да бъдат скрити истинските причини.
До известен резултат може да се стигне не от журналистическите тиради, които само приспиват и объркват хората, а когато бъдат посочени конкретни личности. Само че това е твърде неудобно.
Същият човек, който написа тези изречения през 1910 г., който следователно се пробуди, изложи в своята книга една доста неприятна равносметка. Той направи един списък от 55 мъже, които всъщност владеят и експлоатират Франция. Този списък се намира в книгата „Демокрацията и финансистите“, написана през 1910 г. от Франсиз Делези, от същия автор, който написа известната книга „Войната, която идва“. Тази книга беше написана през 1912 г., а „Демокрацията и финансистите“ – през 1910 г. В тази книга ще откриете забележителни мисли.
Тук просто виждаме как един човек се е пробудил за действителния свят и как дава първоначални импулси за разгадаване на голяма част от днешните събития, но в същото време сякаш спуска плътна мъгла върху мозъците на хората. Естествено, книгата остана неразбрана. Обаче тя повдига някои въпроси, които би трябвало да бъдат повдигнати в целия свят, понеже много хора биха извлекли поука за някои важни неща, които други се опитват да прикрият зад лозунги като „демокрация“, „автокрация“ и т.н.3
* * *
Естествено, никой не би допуснал, че там, в областта на журналистиката, до голяма степен е в сила едно детско, едно детинско мислене. Обаче истината е тъкмо тази. И това е свързано с факта, че в обществото се залага на детските представи, на детското мислене. Ето защо детското разбиране остава меродавно през целия живот на индивида.4
* * *
Наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща.5
* * *
Единствено с ругатни по отношение на журналистиката също не се стига далече.6
* * *
Журналистите — за тях може единствено да се каже: нека им бъде простено,  защото те не знаят какво говорят.7
 
Източник: http://www.otizvora.com