Едно нещо е сигурно: за малките деца любопитството идва отвътре, защото толкова много от света около тях е нов. Има обаче и трудности. Изправени пред необичайното, неизвестното, непознатото и несигурното, на децата им е любопитно, но биха могли да изпитват притеснение или по малко от двете.
Помислете си за първата невинна романтична симпатия на детето ни. Рисуването на сърчица… Издълбаването на инициали върху кората на дърво… Какво ли е усещането да държиш някого за ръка? Да поседнеш до другия и да гледате звездите, да си говорите и се смеете през цялото време? И все пак, тревожността може да надделее … за какво би трябвало да си говорят?
 
Как децата ни се справят с този вътрешен конфликт между чувството на любопитство и чувството на тревожност. Конфликт, който ще определи какво мислят за себе си и какво ще направят с живота си. Дали се заемат да го изследват или търсят начин да избягат? Стремят ли се да постигат мечтите и стремежите си или работят усилено, за да избегнат падането и допускането на грешки?
Като родители, ние можем да им помогнем в това пътешествие. Привилегия е да подхранваш любопитството на детето си и в същото време да му помагаш да се справя по-леко в тревожещите го ситуации, нали?
 
Искаме те да са в състояние да овладяват любопитството си като с бутон на лазер – бързо и прецизно. Искаме да бъдат в състояние да фокусират вниманието си върху неща, които са важни за тях, да развиват страст към дейности, които ги вдъхновяват и да откриват това, което е интересно, в привидно банални и скучни събития. Ученето да пишеш ръкописно може да не е типично интересна дейност, но всъщност може да бъде. Същото важи и за косенето на трева или семейната вечеря.
Няма два еднакви момента в живота ни и с правилната нагласа, човек може да намери новото, интересното и да се почувства заинтригуван във всяка ситуация. Именно в такива моменти, в които децата се почувстват любопитни, изследващи, откриващи, растящи, те се чувстват най-живи. Това, върху което децата ни насочат вниманието си, ще се превърне в семената на тяхната личност и историята на живота им. Нека подготвим децата си да са любопитни изследователи и по този начин им помогнем да живеят богат, стимулиращ и смислен живот.
 
Научните изследвания са категорични, че децата, които често изпитват любопитство и след това действат според тези чувства и изучават света, се справят по-добре в училище, в отношенията с другите хора, на работа… и се превръщат в интелигентни, творчески, доволни хора. А всъщност, кои са начините да развиваме любопитството в децата ни?
 
1. Научете ги да мислят и действат гъвкаво. Вместо да ги учите на правилната техника за удряне на бейзболна топка, покажете им, че това е един от начините да застанат и хванат бухалката. Покажете им, че това, което е важно, е скоростта на удара и че бухалката замахва към топката, но не съществува един-единствен начин за удряне. Покажете им видео на различни хора, държащи бухалката по различни начини, но всеки от тях имащ голям успех. Учете ги да виждат “фактите” от различни гледни точки. Днес хората по-умни ли са от тези, живели преди 5000 години? Не им казвайте ‚да‘ или ‚не‘, защото откровено казано, отговорът е, че зависи. Ако се вгледате в навигационните умения на изследователи и архитектурата на Древна Гърция, имат големи постижения. В същото време, едва през последните 100 години, докторите всъщност могат да помогнат, ако имате огнестрелна рана или месоядството заболяване. Преди това, лекарите са били невежи на тема микроби и не са си миели ръцете, преди да преглеждат. Дали хората са все по-развити с времето зависи от това, какво имаме предвид под ‚интелигентност‘ и какво е било постигнато с наличната информация и технологии. Напомняйте на децата си, че винаги има повече от една гледна точка при разглеждането на един въпрос и те трябва да взимат предвид, когато е възможно.
 
2. Помолете ги да не прибързват да осъждат другите хора. Ние често знаем доста малко за това, какво е било детството на нашите възрастни приятели, и въпреки това смятаме, че знаем повече, отколкото реално знаем за тях. Често си мислим, че знаем всичко за близките си приятели след едва няколко месеца заедно. Това, което забравяме, е, че ние сме ограничени от това, което те искат ние да видим, от това, което ние искаме да видим в тях, и това, което обективно успяваме да изследваме. Размерът на неизвестни, далеч надхвърля известни фактори. Научете децата да запазят любопитството си, да не стават жертва на стереотипи, и да продължават да изучават хората и човешката натура.
 
3. Осигурете среда, която ги подтиква към самостоятелност. Децата са по-любопитни и за тях е по-лесно да се опрат на трудностите, те са по-изобретателни, когато се появи препятствие, и са по-креативни, когато са поощрени да направи сами личен избор. Опитайте се да осигурите голяма част от дейностите в техния живот да следват интересите им и ги изправят пред предизвикателства, които поставят на изпитание способностите им. Ако не го направите, те ще се окажат често скучаещи и тревожни. Децата трябва да усещат, че са отговорни за собствените си действия, вместо да се чувстват контролирани като “пионки” посредством принуда, вина, правилата и нормите на възрастните. Ако искате детето ви да направи нещо, бъдете готов да дадете обосновка за това – защо то е полезно, важно и ценно за тях. Помогнете на детето си да намери смисъл и лична мотивация и то ще е способно да преобрази скуката и апатията в любопитство. Принуждавайте детето си, фокусирайте се върху послушанието, и се опитвайте да го контролирате – най-вероятно то ще се бунтува  и ще предпочете конфликта, за да си върне свободата  (възрастните не са по-различни). Докато родителите се опитват да идентифицират интересите на детето си и ги е грижа за това, което ги вълнува, да отговарят на това, което ги е грижа, има шанс за любопитството да се развива.
 
4. Помогнете на детето си да се чувствам компетентно. Вероятно си мислите, че всичко, от което се нуждае детето ви, за да е любопитно, е способността да открои това, което е интересно, сложно, тайнствено и носи несигурност в света наоколо. Това не е достатъчно. То също така трябва да се чувства способно да разбира нови, сложни неща, които привличат вниманието му. Ние имаме основна нужда да се чувстваме компетентни и ако децата не се чувстват по този начин, те са по-склонни да се отказват, а не да изследват. Създаването на възможности за изграждането на умения и успехи е важен процес. Един от начините да направите това е, да се отделя време за игра, без ограничения от рода страх от провал и грешки. Важно е също така да се раздават похвали и конструктивна обратна връзка.
 
5. Бъдете сигурна среда за вашето дете. Това може да звучи нелогично, но за да поемаме рискове, да действаме водени от любопитство, и експериментираме с нов начини на мислене и поведение, трябва да се чувстваме сигурни. На всяка възраст, ние сме по-любопитни, когато се чувстваме сигурни – заобиколени от хора, които ни оставят доброволно да бъдем себе си. Също така, когато имаме общи интереси с други хора и те слушат и са отзивчиви, тези събития стават още по-интересни и смислени за нас. Когато други хора затвърждават това, което ни прави любопитни, ние буквално ставаме още по-любопитни и искаме с двойно повече ентусиазъм да правим сходни неща. Осигурявайте такава среда за вашето дете. Бъдете отзивчиви, когато детето ви сподели последните си изследвания или бъдещи планове с вас. Ако се чувстват некомфортно, обяснете им, че тревожните мисли и чувства са естествени, когато човек опитва нови неща и се изправя пред предизвикателства. Когато покажете, че приемате негативните им емоции, те ще се научат да правят същото. Не само ще повишите тяхната любознателност и толерантност към болка – вие също ще укрепи отношенията си с тях.
 
6. Създавайте редовно възможности за нови изживявания и предизвикателства. Твърде често, ние подбираме дейности за децата си, които са лесни за изпълнение, защото искаме те да се чувстват умни и владеещи ситуацията. Помагайте им да изберат дейности, които изискват от тях да си тестват знанията и уменията до краен предел. В някои случаи може да се наложи да изберете коренно различни дейности от тези досега. Често дейностите трябва да бъдат леко променяни. Например, ако детето ви обича да готви, вместо да следва рецепти, позволете им да вдъхне живот на заниманието с по-креативни съставки, сложат музика като фон, или поканят свой приятел да готви с тях. Мозъкът регистрира тези нови изживявания. Чрез повтаряне на състояние на любопитство, нашите деца стават по-отворени към нови преживявания, чувстват се по-комфортно при напрежение и тревога, и по-интелигентни, по-мъдри и устойчиви.
Нашите деца не могат да се чувстват супер през цялото време, но и могат да бъдат осъзнати, свободомислещи и любопитни. С този начин на мислене, те непременно ще условят щастието, смисъла на живота, мъдростта и много от това, което съпътства един добър живот…
Как подхранвате любопитството на детето си? Как им помагате да владеят тревожността в един несигурен, непредсказуем свят? Как им помагате да изградят активен живот, който има смисъл?
Д-р. Todd B. Kashdan е клиничен психолог и преподавател по психология в George Mason University. Автор е на книгата Curious? Discover the Missing Ingredient to a Fulfilling Life
 
 Източник: http://zanimavki.bg/