Уилям Фокнър
 
Уискито е неизменна част от писането на Фокнър. Всичко започва, когато се запознава с Шерууд Андерсън в Ню Орлиънс, където Фокнър работи за контрабандист на алкохол. През 1957 г. писателят разказва за приятелството им: „Срещахме се вечер, отивахме в някой бар и пиехме до един, два през нощта - аз слушах, той говореше. На сутринта той се усамотяваше с работата си. И така всеки път - пиехме задно вечер, а сутрин той работеше. Тогава си помислих, че ако това представлява животът на един писател, това е животът за мен." 
 
Т.С. Елиът
 
Линдъл Гордън пише в „T.S. Eliot: A Modern Life", че в началото на 20-те години на миналия век едно от убежищата на автора е било над  „Chatto & Windus", издателска къща на улица „St Martin's Lane" в Лондон. Всички там са го знаели само като „капитан Елиът". В едно от другите си малки скривалища на „Charing Cross Road" писателят бил просто „Капитана". Посетителите му го откривали горе с лице, „оцветено със зелена пудра, изглеждащ като мъртвец." Явно ексцентричностите канализират гениалността му. 
 
Фланъри О'Конър
 
В „In The Habit of Being" О'Конър обяснява: „Пиша само по два часа на ден, само толкова енергия имам. Но не оставям нищо да прекъсне или по някакъв начин да се намеси в тези два часа. Винаги по едно и също време, на едно и също място." На 25 години тя получава диагноза лупус и с развитието на болестта всякаква активност за нея е крайно изтощителна. Затова пише върху празната повърхност на своята дървена тоалетка без нищо, което да отвлича вниманието й. 
 
Владимир Набоков
 
Набоков обожава малки листчета. Повечето му романи са написани на картончета с размери 8x12 см, прикрепени с кламер и прибрани в кутия. В интервю от 1967 г. за „Paris Review" той споделя: „Графикът ми е гъвкав, но съм много взискателен по отношение на инструментите ми - подредени малки листчета на редове и добре наострени, не прекалено твърди, моливи с гумички в края."
 
Юдора Уелти
 
През 1953 г. Уелти пише до своя приятел Уилям Максуел, че използва топлийки, за да закача всеки следващ лист от написаното. „Преди използвах обикновено лепило и свързвах историята в една дълга лента, виждаше се цялата само с един поглед - полезно и реалистично. Когато историите станаха прекалено дълги, за да се побират в стаята, ги слагах на леглото или на масата и ги забождах с топлийки. Така най-лошите ми истории приличаха на одеяла, направени от много различни парчета, можеха да се четат почти от всяка посока... Харесвам топлийки." Още откъси от кореспонденцията между двамата можете да откриете в книгата „What There Is to Say We Have Said". 
 
Томас Улф
 
В интервю от 1991 г. за „Paris Review" Улф разказва: „Използвам пишеща машина. Налагам си квота от 10 страници на ден с двойно междуредие, което е около 1800 думи. Ако успея да приключа за три часа, съм готов за деня. Затварям кутията си за обяд и се прибирам вкъщи - или поне това е моето виждане за нещата. Ако ми отнеме 12 часа, толкова по-зле, трябва да го направя." След това споменава, че неговият съименник Томас Клейтън Улф, писател от началото на 20-и век, пишел, подпрян на хладилника, защото бил прекалено висок. 
 
Източник: http://stand.bg/