НЕвярно с оригинала

Еми Мариянска е завършила Българска филология, Философия и Кинознание. Кинодокументалист и журналист, член на Съюза на българските журналисти.

Пише в различни медии като интересите й са насочени към разследващата журналистика и съдебните несправедливости, особено по отношение на обикновения човек. Много от историите в книгата почиват на реални факти и, макар че имената са променени, героите в тях ще се познаят.

Книгата „НЕвярно с оригинала” е компилирала в едно художествено четиво документални свидетелства от обществения ни живот от последните десетилетия. Ще се срещнете с герои, чиито сетива са напълно закърнели за истината, и други които се надяват, че могат да се преборят с процесите и хората, които й пречат.

Справедливостта е основен жалон на историите в тази книга. Всички герои в нея търсят по свои пътища вина, или оправдание за начина, по който се е стекъл животът им. В епилога на „НЕвярно с оригинала” авторката Еми Мариянска е направила една своеобразна картина на обществените взаимоотношения по следния начин:

„В продължение на десетилетия ние с вас живяхме в едно общество, но различен живот – несправедливо щастлив за едни, и несправедливо нещастен за други. Някои съвсем незаслужено станаха победители, други бяха превърнати в жертви; някои избраха да са бунтари, други предпочетоха да останат бездушни зрители. Победителите постоянно говореха за равенство пред закона, но не бяха равни с жертвите. Победителите говореха едно, а правеха друго; уверяваха жертвите си, че правят всичко за тяхно добро, а за жертвите ставаше все по-лошо. Щастливите не ставаха бунтари, а бунтарите не можаха да си извоюват щастие. Но каквато и да беше разликата между всички тези типажи, победителите си приличаха помежду си, и жертвите – също. И някъде между лицемерието на щастливите „победители“, крясъците на отчаяните бунтари и бездушието на мълчаливите, пагубно се разруши отвътре цялото ни общество. Срутиха се устоите му за Морал, заличиха се критериите му за Добро и Зло. И все пак, Надежда има!... Какъв би бил смисълът да сме живи, ако живеем без надежди?...”