Цар Самуил

"Цар Самуил" е исторически анализ на българския литературен критик Георги Н. Николов.

 

След проведения двубой между владетелите на две велики държави, в лицето на император Василий Втори и Самуил е дошъл краят на една епоха белязана от величието на ромеите и царството на българите. Техният сблъсък бил равносилен на катастрофа между два свята. Анализът на Георги Н. Николов е поставен между здраво стъпилата на дълго изгражданите римски устои и традиции Византийската империя, както и настоящето и елинско наследство и християнска вяра и насреща и една източно държавноправна уредба изградена от българите под влиянието на самите ромеи и народи като аварите и аланите.

 

"Цар Самуил" описва края на едно царство, което не попречило на народа си да продължи напред и на една религия наричана християнска, която имала за цел да претопи българите, но всъщност ги задържала живи през много векове напред укрепваща тяхната жизненост и борбеност. Така за изненада на всички българщината успявала постоянно да оцелява.